Palatka.bg
"Долината на смъртта"

Мистериозните куполи в „Долината на смъртта” в Сибир

В северозападна Якутия в Сибир, в долината на река Горни Вилюй, има площ, която е трудно достижима и носи белезите на огромен катаклизъм, който се е случил преди около 800 години. Този катаклизъм е унищожил горите и има навсякъде разпръснати каменни фрагменти в обсег на стотици квадратни километра. В тази област се намират и  мистериозни метални предмети, напомнящи на куполи, продължаващи дълбоко под земята. В наши дни се забелязват само петна от  странна растителност. Древното име на тази област е „Долината на смъртта”.  

Илюстрация на разказите
Илюстрация на разказите

Смята се, че този отдалечен район е играл и продължава да играе специална, мощна роля в съдбата не само на цивилизацията, но и на планетата като цяло.

След като систематизирали много доклади и различни материали, изследователи на този феномен, са извели следните основни насоки. Вижте ги!

Очевидците разказват за „Долината на смъртта“

Хората описват площта като огромен участък от блата, редуващи се с почти непроходима тайга, които обхващат повече от 100,000 квадратни километра. Някои доста любопитни слухове са, че там има метални предмети с неизвестен произход.
Легендите и вярванията от този район са изцяло свързани с наличието на подобни елементи. Изследователите стигнали до извода, че някои елементи от местната митология съвпадат изцяло с пресъздадените от тях елементи.
Учените се убеждават, че легендите и слуховете се отнасят до съвсем конкретни неща. В далечни времена „Долината на смъртта” е била част от номадски маршрут към крайбрежието на море Лаптеви.

До 1936 г., когато един търговец, който търгува по този маршрут, се отказва от бизнеса и жителите постепенно изоставят тези места. Търговецът и внучката му Зина решават да се преместят също. Някъде в земята между две реки старецът повел внучка си към малка, леко сплесната червеникава арка, като стигнали се разкрила гледка с множество метални камери. В една от тях прекарали нощта. Дядото казал на Зина, че дори и в най-суровите студове в камерите било топло като лято.

местните ловци са се престрашавали да спят в тези „стаи”
Някога местните ловци са се престрашавали да спят в тези „стаи”

Някога по-смели мъже сред местните ловци са се престрашавали да спят в тези „стаи”. Но по-късно били покосени от сериозни болести, а онези, които прекарали няколко нощи там, скоро починали.
Якутите казват, че мястото е „много лошо, блатисто и зверовете не ходят там“. Местоположението на тези метални конструкции е било известно само на възрастни мъже, които са били ловци в младостта си и често са посещавали тези места. Те са живели номадски живот и добре са познавали особеностите на района. Техните потомци обаче са приели уседнал начин на живот, така че това знание от миналото се е изгубило.

Само топонимите сочат, че ги има

В момента, единствените знаци, които сочат за наличието на тези метални конструкции, са запазените топоними (топоними – имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.) и древните слухове.

Но тук тези топоними се отнасят за стотици, ако не и хиляди квадратни километра.

През 1936 г., при „мястото с котлите“ при реката, геолог с помощта на възрастни местни мъже открил гладки метални полусфери, червеникави на цвят, стърчащи от земята с остър ръб.

Стените им били дебели около два см и  били забити в земята. Геологът изпратил описание на това до областния център на Якутск. През 1979 г. археологическа експедиция от Якутск се опитва да открие полукълбата.
Членовете на екипа са имали с тях водач, който е виждал структурата на няколко пъти в младежките си години, но той е казал, че районът бил значително променен и така и не успяват да намерят нищо. Всъщност в тази местност може да минете на 10 крачки от нещо и да не го забележите, така че по-ранните открития са били чист късмет.
През 1950 г. Съветските военни обръщат внимание на този сектор и поради слабото му заселване, през следващите години са провели поредица от атомни тестове там.

През септември 1991 г., радиостанция Дойче веле съобщава, че когато ядреното устройство от 10 кг е било тествано там през 1954 г., по неизвестни причини размерът на експлозията е превишил изчисленията с коефициент от 2000 до 3000, достигайки 20-30 мегатона , тъй като е било регистрирано от сеизмичните лаборатории по целия свят.

Причината за това значително разминаване в силата на експлозията остава неясна.
По време на изпитанията зоната е била затворена.

Легендите разказват
Легендите разказват
Митовете и легендите

Нека се опитаме да погледнем в далечното минало, както е отразено в епическата литература.
Легендите, които се предават от уста на уста, разказват за далечния период, когато всичко започва. Районът е бил обитаван от малък брой номади.
Имало едно време едни номади. Техните далечни съседи видели, че земята им внезапно била загърната в непрогледен мрак и околностите били разтърсени от оглушителен вой. Настанал ураган от невидима сила и земята се разкъсала от силни удари. Светкавица разпорила небето във всички посоки.

Когато видимо всичко се успокоило и тъмнината се била разпръснала, гледката, която се разкрила, била удивителна. Насред обгорената земя имало някаква висока вертикална структура, огряна от слънцето, която се е виждала в продължение на няколко дни.

Известно време структурата издавала неприятни, оглушителни шумове и постепенно намалявала във височина, докато изчезнала под земята. На мястото на високата структура имало огромна вертикална „уста“. В странните разкази на легендите, нещото се състои от три нива. В неговите дълбини се намирала подземна страна със собствено слънце, което, обаче, „отслабвало“.

А задушаваща смрад се надигала от отвора, и така никой не можел да бъде в близост до него. От разстояние, хората могли понякога да виждат отвора, но тези, които са били изкушени от любопитство да погледнат по-отблизо, никога не се връщали.

Знаците на катастрофата
Знаците на катастрофата
Има подобни елементи и в Библията

Някои пасажи в Библията, са сходни с тези на легендите на якутите. Например описанието на язвите върху Египет и падането на Содом и Гомор. В един от оазисите на Арабския полуостров, древен град е бил разрушен буквално на пепел. Според легендата, това се е случило, когато огромно огнено кълбо, което се появило в небето е експлодирало.
В Мохенджо-Даро на Индийския субконтинент, археолози открили опустошен град.

Знаците на катастрофата – разтопени каменни стени. Подобни събития са описани и в китайските хроники от 14-ти век. Те казват, че далеч на север, черен облак се издигнал над хоризонта и покрил половината небе, разпръсквайки големи камъни.

Камъните паднали от небето в Скандинавия и Германия, където избухнали пожари в няколко града. Учените установили, че това били доста обикновени камъни, и предположили, че вулкан е избухнал някъде.
Интересен факт е, че в „Долината на смъртта” в Сибир, радиационният фон се повишава на определени интервали от време – явление, което специалистите не могат да обяснят.

Но каквато и да е истината за „Долината на смъртта”, фактите са, че към наши дни, тя остава необетована земя със зловеща история.

Снимки: pixabay.com