Западен Кейп в Южна Африка е добре познат. От баровете, галериите и плажовете на Кейптаун, през ресторантите на Уйнландс, горите на Гардън Рут и крайбрежните градове на Оверберг. Все места, където обаче е трудно да се разхождате далеч от въпросния път. Несъществуващите градове съществуват и са толкова малки и трудни за достигане, че не е случайно името им „Ада”. Достигането до несъществуващите градове е възможно, но се нуждаете от добър джип и нерви от стомана, за да се движите по „белия” черен път, който всъщност е именно „Пътят към Ада”. Става дума за едно много „черно” пътуване през опасни склонове, по които дебнат природни предизвикателства. Това е една истински необетована земя, макар да се води обетована, която не позволява на хората да проникват без подготовка в покоите й.
„Пътят към Ада” – идеалното място за любителите на планинските преходи
Ако сте любител на планинските преходи и обичате адреналинът ви да бушува в кръвта, то прочете следващите редове, някой ден може и да се „разходите” по „Пътя към ада”.
Ако едно от най-трудните за достигане населени места в Западен Кейп е предизвикателство за вас, палете двигателите.
На 5 часа от Кейптаун се намира западният град Принц Албърт, който е нещо като магнит за хората, които искат да избягат от големите градове на Южна Африка.
Ако сте готови да поемете към „ада” от Принц Албърт, трябва да знаете, че на указателната табела към Gamkaskloof (името, с което местните жители предпочитат да наричат тайната долина) има предупреждение! Освен обичайният индикатор за това колко километра е до там, табелата също така информира шофьорите, че пътят от 37 км отнема два часа. Причината е, че този път е троен кошмар – тесен, със свлачища на места, а по-нататък и с други смущаващи перипетии. Добре е да бъдете закаран по този път, освен ако не сте ненадминат офроуд водач, със завидно хладнокръвие. Но ако ви закарат до „ада”, ще можете да се насладите на невероятната гледка, която е една от най-впечатляващите в света.
“Пътят към Ада” е богат на животински свят
Въпреки неблагоприятния климат – високите температури и липсата на дъжд – долината е пълна с живот. Тук може да видите вид дребни антилопи и над 150 вида птици.
Дори и по пътя в прохода, където накрая има 4-километров участък от страшилищни завои, които ви отвеждат стръмно в долината, може да спрете за наблюдение на птиците.
Пътят слага края на една общност
Пътят е построен през 1962 г., но вместо да привлича външния свят към този отдалечен край, той е символ на края на една общност, която е живяла тук в продължение на около 130 години.
Легендата разказва, че фермер през 19-ти век се е появил в долината, когато е търсил добитък. Скитащите фермери, които мигрират във вътрешността на Кейптаун, без значение как точно са пристигнали, живеят тук със своите семейства и стадата си малко повече от век. Гамкасклоф е бил почти откъснат от обществото. Влизането и излизането от долината се е равнявало на няколкодневни походи, минаващи по скалисти пътища и за по-кратко, но пък по по-стръмен маршрут, известен като “Стълбата”.
След това през 60-те години на миналия век пътят е построен, а в рамките на 30 години всеки от 120-те му жители е напускал долината. Много от хората по-късно продават имота си.
Днес Gamkaskloof е част от природния резерват – планинският проход The Swartberg Pass.
И все пак в „Ада” има кой да ви приюти и нахрани, а има и какво да видите
В долината има жена, родом от Ада, която поддържа ресторант и къща за гости.
Тук можете да се насладите на обилен традиционен обяд. Също и на сушени плодове, лунен лук и домашно приготвени храни, преди да разгледате някои от забележителностите на селището.
Първата кола, която някога е пристигнала в долината, все още е там. Тя е малък Морис, който предшества пътя с четири години. Двама братя, живеещи тук, го влачили през планините с помощта на превозното си средство – “екип” от издръжливи магарета. Колата сега е ръждясала, но подобно на къщите, които датират от времето на Ада, все още се поддържа работеща. Сега сградите се предлагат от Cape Nature (туристическа агенция в Кейптаун) като заведения за хранене.
В долината има изненадващо много неща, които може да правите. От пикници и риболов, до пътеки за планинско колоездене и пътуване назад във времето под формата на четиридневна разходка на магаре до друго селище на разстояние от 25 километра.
Преди около столетие може би е било малко по-хубаво да посетите Gamkaskloof, но и днес пътуването съдържа по нещо за фотографите, любителите на птиците, на историята и за най-обикновените авантюристи.
Снимки: pixabay.com