В южната част на руския район на отдалеченото, студено и недокоснато от човека място, известно като Сибир, се намира едно езеро, различно от което и да било друго на земята. Тайната, сгушена в суровата сибирска тайга, е огромното езеро Байкал – най-дълбокото и най-древно езеро на планетата.
То е известно с красотата си и нерядко го наричат “перлата на Русия”. Байкал е величествено място и не е забележително само с дълбоката си вода, но и с дълбоките си загадки. Част от тях са, че езерото отдавна е епицентър на голямо разнообразие от странни събития, с почти или напълно извънземен характер.
Байкал – най-дълбокото и най-старо езеро в света
Езерото Байкал е разломно езеро, което означава, че е образувано в дълбок разрив, създаден от тектонско движение. Намира се в руския район на Сибир, между Иркутската област на северозапад и република Бурятия на югоизток. На дълбочина 5 627 метра и с площ от 31 722 квадратни километра, Байкал е най-дълбокото езеро в света и седмото по големина по площ.
Езерото е толкова голямо и толкова дълбоко, че се приема, че задържа 20% от световната сладка вода. На около 25 милиона години Байкал се смята за най-старото съществуващо езеро в света. Известно е не само с неговия размер, но и със забележително кристално чистата си вода и биоразнообразие. Езерото Байкал е дом на много видове, които не се срещат никъде другаде на Земята и тази богата екология и биологично разнообразие е спечелила другото му име “Галапагос на Русия”.
Освен това му е помогнало да бъде обявено и за част от световното наследство на ЮНЕСКО през 1996 г.
Митове и легенди за Байкал
Като се има предвид отдалечеността и дивата локация, неговата огромна мощ и колко е древно, може би не е изненада, че езерото Байкал има дълга история, свързана със странни събития, легенди, митове и фолклор. Някои от най-ранните истории се простират отвъд даже неговото образуване, като местната легенда гласи, че езерото е образувано от въздействието на гигантска скала, падаща от небето. Оттам започва странната история на езерото.
Има предположение, че Чингис хан е роден на остров Олхон, който е третият по големина остров в света. Има и легенда, която твърди, че Исус Христос някога го е посетил. Твърди се, че Исус е провъзгласил земята, която се е намирала северно от езерото, за благословена, а земята на юг от него за безполезна, затова и до днес местният фолклор разказва, че царевицата няма да расте в тези проклети земи южно от езерото.
Загадъчните чудовища в езерото Байкал
В езерото Байкал има множество загадки. Една от тях е предполагаемото присъствие на загадъчно езерно чудовище, което отдавна се страхува от местните жители. Те го оприличават на някаква гигантска есетра с изпъкнала муцуна и броня по гърба.
В наши дни има разкази на рибари, които казват, че има неуловими същества, които не излизат на повърхността или само се виждат огромни черни форми, които понякога се издигат нагоре в кристално чистата вода. Но разказите за странните зверове в езерото се разказват от стотици години.
Ранните китайски изследователи на езерото, които го наричат Северно море, са съобщили, че са виждали тези чудовища и са ги кръстили ”богове на езерото” и “драконови риби”.
Известните чудовища на езерото Байкал също са представени в древни петроглифи, открити по скалите на Байкал. Освен това има голяма издълбана каменна плоча, издигната като паметник, разположена на брега на река Енисей близо до селището Аскиз, която се датира между 3-и и 9-и век пр.н.е. и изобразява загадъчно водно чудовище. Изображението, издълбано в камъка, показва голямо същество, подобно на гущер, с раздвоен език, остри нокти и броня по гърба му. Странното същество е изобразено, стоящо изправено, потопено във вода, приличащо на риба. Не е ясно коя е връзката между тайнствения паметник и гигантските чудовища.
В езерото има много уникални видове риби и други животни, но няма доказателства за описваното чудовище.
Районът отдавна е известен със своята необичайна връзка с НЛО
Големите загадъчни езерни чудовища не са единствените, за които се говори, че обикалят из езерото Байкал. Районът отдавна е известен със своята необичайна връзка с НЛО.
Вече има многобройни съобщения за странни светлини и предполагаеми извънземни космически кораби над езерото, но може би най-интересните истории идват от разсекретени документи от съветската епоха. В тях се говори за необясними инциденти от руската флота под командването на адмирал Николай Смирнов. Въпреки че документите не са изцяло фокусирани върху езерото Байкал, в тях се споменават многобройни инциденти и наблюдения, свързани с НЛО около езерото.
Един такъв доклад описва как през 1958 г. руски самолет TU-154 се разбил в студените води на езерото, след като е бил преследван от НЛО. Други източници на информация са разказите на различни рибари, които са видели странни светлини, движещи се над езерото, под водата или дори изригващи от под вълните, за да стрелят в небето.
В едни от най-странните дописки, свързани с извънземни и НЛО в езерото Байкал, се твърди, че през 1982 г., когато се спускат водолази, те съобщават, че са срещнали хуманоидни същества, облечени в сребърни костюми на около 50 метра под водата. Докладът твърди, че трима от водолазите са били убити, когато са се опитали да преследват създанията и четирима гмуркачи са били сериозно ранени.
През 1977 г. подводница, наречена “Пейсис”, е изпратена да провежда научни изследвания на дълбочина 1200 метра в тъмната, студена вода. В един момент светлината на прожектора се изключва и настава пълна тъмнина. Изведнъж ярък лъч огрява подводницата отвън. Заслепяващата светлина сякаш остава неподвижна за няколко секунди, преди да изчезне в студената тъмнина. Никога не е обяснено задоволително какъв е източникът на светлината.
Съществува и необяснима и мощна магнитна аномалия
Съществува и необяснима и мощна магнитна аномалия, която се установява в дълбоката част от разлома на езерото, където се разминават тектонските плочи. Аномалията не е обяснена и според данните внезапно и необяснимо е нараснала два пъти през последните 50 години.
Други странни явления, идващи от дълбините, са разказите за внезапни шумове или изригвания на вода и необяснимо масови измиране на риби. Обикновено тези събития се обясняват като причинени от освободени газове, които се вдигат от дъното, но източникът остава неизвестен.
Безследно изчезналите кораби и лодки в езерото Байкал
Друг феномен на езерото Байкал са мистериозно изчезващите в неговите води плавателни съдове. Езерото притежава много аномални зони, които са особено известни с изчезването на кораби, като например зоната на западния бряг, район с толкова много отчетени изчезвания, че местните хора са го определили като проклет. Огромният остров Олхон е друга проклета зона, известна с поглъщането на съдове. Районът около Олхон е известен и под името “Дяволския кратер”, където изчезват най-много кораби.
На 16 юни 2011 година кораб за развлечения тръгва с опитен екипаж във водите на Байкал и никога не се завръща. Контактът с кораба се е загубил малко след заминаването му, когато се е спуснала внезапна мъгла. Макар корабът да е била в обсега на клетъчната услуга, нито един от клетъчните телефони на екипажа не е могъл да бъде достигнат, сякаш са били напълно изключени от мрежата. Освен мъглата, условията на езерото тогава са били спокойни и напълно безопасни. Какво е станало с плавателния съд и неговия екипаж остава загадка.
Не са открити и никакви останки. Местните хора смятат, че знаят отговора, тъй като въпросната област от време на време създава ужасни внезапни завихряния, които изглеждат като кратер на повърхността, оттам и името “Дяволския кратер”. Местната легенда разказва, че тези мистериозни пропасти във водата са входове към ада, през които минават душите на грешниците.
Странно е и огромното биоразнообразие, което живее в такова студено езеро
В Байкал има невероятно голям брой живи създания за такова студено езеро, което е замръзнало през по-голямата част от годината. Повечето от видовете му са ендемични. Сладководният тюлен в езерото Байкал отдавна обърква биолозите, тъй като никой не може наистина да разбере как се е появил там. Байкалският тюлен е най-близко до арктическия, но езерото е напълно изолирано и се намира на стотици километри от най-близкото море.
Има много теории за това как се е случило. Най-разпространената е, че те са пристигнали през морски проход, който е свързвал езерото с Арктическия океан, а тюлените впоследствие се приспособяват към сладководна среда. Понастоящем езерото разполага с приблизително 80 000 – 100 000 от загадъчните сладководни тюлени и те не се смятат за застрашени.
Езерото Байкал също е показало, че е богато на ресурси, които не са типични за сладководните езера. От 2008 до 2010 г. две руски подводници правят забележително откритие на 1637 метра под повърхността.
Откриват специален тип лед с високо съдържание на природен газ, наречен “газови хидрати”, които всъщност се срещат на други места, особено на дъното на океана, но никога в сладководна среда. Това необичайно откритие би могло да означава, че езерото е потенциален притежател на огромни запаси от важен неизползван източник на гориво, въпреки че методите за екстракция на газови хидрати все още не са усъвършенствани.
Двете подводници също са събрали данни за голям брой неизвестни преди това видове, които живеят в тъмните, ледени дълбини на езерото.
Снимки: pixabay.com
