За изследването на тайнствени изкуствени дупки в скалите, разположени на западния бряг на река Нил, оповестиха преди дни учени. Те смятат, че останките са от изчезнал древен тип архитектура, създаден преди хиляди години.
Археолозите са направили откритието в района на Сфинкса
Работейки в района на Сфинкса в центъра на Судан археолозите откриват странни дупки в скалите. В тях били поставени дървени пръчки, които вероятно са служили като приют за хората, живеещи там между 9000 и 5000 г. пр. Хр. или по-късно.
Изследването, публикувано в списание Antiquity, се фокусира върху серия дупки, открити в гранитните скали. Въпреки че тези скали са били засегнати от естествените процеси на ерозия през годините, откритите отделни дупки се открояват.
Изследователите коментират:
“Тези дупки очевидно са създадени от човека, тъй като техните форми и диаметри предполагат, че са различни от природните белези, които се появяват при атмосферните промени на скалите. Един от първите въпроси, които възникват естествено е как са били пробити тези дупки.
Металът вероятно не е участвал в процеса, тъй като не намираме никакви следи от него. Не можем да сме сигурни в метода, използван за създаване на дупките, но това, което е сигурно, е, че е било трудна работа и дългосрочна инвестиция”.
Археолозите описват дупките така: те са с цилиндрична форма, с видимо гладки страни, диаметър между 40 и 50 мм и заострен край. Разположени са на височина от около 1,3 до 3,2 метра над съвременната земна повърхност.
Макар че тези дупки могат да бъдат знак за древни ритуали, свързани с магия и духовност, никакви сигурни доказателства не подкрепят това. Вместо очевидното, археолозите вярват, че те са създадени, за да изпълнят по-практична функция.
Екипът изследователи са направили графична реконструкция на откритите скали с дупки
По време на разкопния сезон археолозите са направили подробни измервания на дупките. Наред с фотограметрията, 3D моделирането и фотографии, тези измервания са ги използвали после за внимателно документиране на дупките и скалните стени.
След това екипът използва данните, за да излезе с хипотетична реконструкция на две структури, които биха били здраво закрепени към скалите и подкрепени от гъвкави дървени пръти, направени от клони или корени. Единият край на пръчката е бил вмъкнат в дупките в скалата.
Археолозите смятат, че става дума за начин на изграждане на домове в скалите, където древните хора е вероятно да са живели.
Датирането на дупките в скалите е предизвикателство за археолозите
“В археологията няма сигурност, ние просто представяме хипотезата за структурите – как вероятно са изглеждали. Хипотезата се основава на научна реконструкция, която се основава на всички данни, записани на обекта”, разяснява Вараджинова, един от изследователите.
Тези древни хора са живели по някакъв начин и тъй като има толкова малко архитектурни останки от миналото в североизточната част на Африка, тези дупки представляват друг тип находки, които, според нас, могат да се свържат с тях.”
Точно както да откриеш любовта често се оказва трудно, свързването на тези дупки с точния период от време е предизвикателство. Археолозите трябва да разчитат на артефакти, които преди са били открити в района. На мястото на Сфинкса, повечето артефакти датират от епохата на Мезолита (9000-5000 г. пр.н.е.), въпреки че няколко предмети датират от по-късните периоди около 300 пр.н.е. 350-550 и около 1500-1800 години.
Тъй като авторите не могат да кажат със сигурност за кой от тези периоди дупките се отнасят, малко може да се каже и за културата на хората, които са ги създали.