В сърцето на София, на улица „Цар Калоян” 9, в безистена на Софийската Света Митрополия и резиденция на Българския Патриарх, се намира старинната църква „Света Петка Стара”.
Ако искате да опознаете София, тръгнете из потайностите в центъра. Всяка старина тук носи дълга история и светъл отпечатък от колективната памет на софиянци. Докато храм паметника „Св. Александър Невски” и „Руската църква” са емблематични паметници в София, които всеки може би е посещавал, то „Света Петка Стара” е едно от тези потайни ъгълчета, в които можете да почувствате силата на вярата до най-дълбокото съкровение.
В „Света Петка Стара” живеят трима светци
„Света Петка” е малка църква, ако не знаете къде се намира, няма и да предположите, че на това място има храм. В нея обаче се случват Чудеса.
Това не е случайно, защото вътре се съхраняват мощи на Света Петка (Света преподобна Параскева Епиватска, от Одринска Тракия гр. Епиват).
Друг светец, който закриля посетителите на храма, е Св. Терапонт софийски. Той е бил епископ на Средец и загива мъченически в името на вярата, убит от турците. В църквата се пази „мъченическо дърво”, което е дръвникът, на който е бил посечен епископа. Когато хората се молят пред него се случват различни чудеса, включително и изцеления.
Ако посетите църквата на 27 май, когато е празникът в чест на светеца, ще преживеете едно истинско пречистване с помощта на вярата. Дори и да нямате нужда от Чудо, този празник е чудесен повод да си припомните вярата на място, в което тя сякаш се е натрупала дори във въздуха, който винаги ухае много приятно на тамян.
В лятната горещина, прохладата в „Света Петка” ще ви поднесе своите изненади и вкусната си хладна вода, която извира от недрата й. Другото име, под което е известна е „Църквата с Аязмото”.
В „Света Петка” до мощите на светицата стои пантофка на светеца Спиридон Чудотворец, осветена от неговите свети мощи на о. Корфу.
Тайната врата, зад която вярата е била съхранена както по времето на Турското нашествие, така и в годините на комунизма
Църквата „Света Петка Стара” е любима църква на софиянци. Тук в годините и вековете е била съхранена вярата.
В ранното ми детство, което прекарах в комунизма, майка ми често ме хващаше за ръка и ме водеше в тази църква. Тя по нищо не подсказва, че е Божий храм. Както си вървиш по улицата, влизаш в един безистен и през огромната и тежка врата се озоваваш в една много задушевна църковна обител. Тук наистина е уютно и това ухание ще го помня винаги. В онези години ходенето на църква беше тема табу, а религията беше заклеймена от властта. Не беше лесно да поддържаш вярата си, но тук винаги е било пълно с хора, всеки със своята история, мъка и молитва.
Аз и сестра ми сме Чудеса на Света Петка
Света Петка Българска Епиватска е покровителка на България, брака и плодовитостта. Помага също при телесни болести и недъзи – паралич, очни болести. Тя е покровителка на дома и семейството. Една от най-обичаните светици, както в България, така и в целия православен свят.
Моята майка ни е възпитала в огромна обич към Света Петка. Светицата е известна с Чудесата, които извършва за жените, които не могат да имат деца. Един светец става такъв, когато има поне три доказателства за извършени от него или мощите му Чудеса. Света Петка е помогнала да много жени, включително и на моята майка.
Любовта на родителите ми е била огромна, но се оказало, че майка ми имала проблем, който не й позволявал да забременее. Интересното е, че нейната диагноза и в наши дни, при огромното напредване на медицината и ин витро методите, е почти непреодолима.
И двамата обаче не се отчайвали, а майка ми ден след ден, година след година, посещавала „Света Петка” и палела свещ пред нейната икона. Девет години минали в молитви пред чудотворната икона, когато се случило Чудото: майка ми забременяла със сестра ми.
Тя ни разказваше, че нито за миг не е преставала да вярва, че Света Петка рано или късно ще чуе молитвите й. Била чувала разказите на възрастни хора, които тайно споделяли, че това място носи истинска неизчерпаема Божия сила и светицата е помогнала на десетки.
Със сестра ми израснахме с непоклатима вяра, сгушена в сърцата ни, както е сгушена църквата „Света Петка” в прегръдката на стара София.
Не е случайно, че именно там е и седалището на Българския Патриарх, който понякога изнася празничната литургия на храмовия празник на 14 октомври. Това е датата, на която църквата почита преподобната Петка.
Всеки петък пред чудотворната икона на преподобна Параскева-Петка се чете акатист на светицата.
Молитва пред Чудотворните икони на св. Мина и Св. Богородица
Друга ценност на храма е Чудотворната икона на св. Мина, пред която всеки вторник се чете акатист на св. Мина. Мнозина хора свидетелстват, че след четене на акатиста и горещите им молитви към светеца, са открили откраднатите си вещи. Като закрилник на здравето, свети Мина е помогнал на човек да не изгуби напълно зрението си.
Пред друга икона, на Св. Богородица, също има засвидетелствани случаи на Чудеса.
Кога е била построена църквата „Света Петка Стара”
Още в 13 век се полагат основите на храма. Вероятно е била строена като дворцова църква от Севастократор Александър, тогавашен управител на София. Той е бил брат на Цар Иван Асен Втори. Вероятно църквата е била съградена върху останки на стар храм. Мощите на Света Петка са пренесени тук. Единият от входовете на църквата е запазил старата посока на античната улица – този, който излиза на улица „Цар Калоян”. На около 20 метра от „Св.Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Св. Николай Чудотворец“. Той е изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.
Новата сграда, в която се помещава църквата е от 1930 г.
Църквата е разрушена през 14 век, когато страната ни пада под османско владичество. Местното население обаче е било изключително привързано към църковната обител и я построява със свои средства отново. Всъщност, въпреки различните ограничения през вековете, Света Петка винаги е била действаща църква, пълна с миряни. В новия си вид църквата е от 1930 г. Сега „Св.Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, но е запазено непокътнато вътрешното й пространство, такова, каквото е било някога.
Обявена е за архитектурен паметник на културата.
Някои изследователи-археолози твърдят, че в църквата се намира гробът на Васил Левски.
Другият вход на църквата се намира на ъгъла на пл. „Света неделя” и ул. „Съборна”.
Снимки: Официална страница на църквата “Света Петка Стара”
