На 28 км от Варна, между Варна и Бургас, се намира курортно селище Камчия. Още от мига, в който отбиете от основния път и поемете по шосето, водещо към Камчия, у вас ще се събере на топка едно вълнуващо предчувствие за приключение. Буйните гори, зелени, колкото тропически, и хвърлящи дълбока и величествена сянка, ще ви подмамят да халюцинирате, че се намирате в праисторическа действителност.
И накрая в „тунела” ще блесне дългият плаж, със златните дюни и странните червени скали, и току някой напет, дундест гларус ще се разходи с надменна, леко патешка, походка пред погледа ви, за да ознаменува вашата свобода.
По залез слънце
Ако първата ви среща с дългия и широк плаж е по залез, горко ви, ако не можете да понесете толкова много красота и широта и духовна свобода. Започвам с плажа, защото обожавам морето и връзката с неговото величествено, животворно и духовно присъствие, което наистина на Камчия успява да те сграбчи за врата още от мига, в който го зърнеш.
Но тук има още много дива природа. Тя със своите лиани, със своята рядка лонгозна растителност ще ви оплете в девствената си прегръдка, за да ви потопи в един отдавна считан за изчезнал свят.
Свят на редки дървесни и животински видове. Свят на къмпингуващи хора, сред дълбоките сенки, хвърляни от дърветата и лазещите по тях лиани. Свят, застинал в годините, когато се строяха бунгала и малки алпийски къщички. Свят само с няколко, ненатрапващи се на пейзажа хотела и спокойни алеи, които, като калдъръм, ще ви отведат до малкото светски места за посещаване и да – до дивата река Камчия и нейното мъхесто и влажно обиталище, с най-гигантските комари, като праисторически птици, които някога съм виждала.
Река Камчия и околността са природен резерват от 1951 г.
Растителността около река Камчия е от редкия вид лонгоз. Подобен природен феномен в България съществува само тук и при Ропотамо. Някога тази ярка лонгозна растителност се е ширила на 10000 хектара, но днес от нея са останали само 1200, намиращи се около устието на реката, там, където се влива в Черно море.
Тази уникална, напомняща тропическа, растителност се образува благодарение на факта, че реката често излива водите си от своето корито и в долината къпе дървета, храсти и тръстики. Така се е създал лонгозът, който е наистина любопитна гледка за търсачите на природни забележителности.
Към резервата се числят и т. нар. „Камчийски пясъци”, които са златните пясъчни дюни – най-големите по площ на нашето черноморие. Разпростират се на цели 372, 6 хектара.
В резервата живеят защитени животински и растителни видове, много птици и блатни екосистеми, повечето, от които са записани в Червената книга.
Основният поминък на селището е риболов. В река Камчия има около двайсет и пет вида риба.
Курортното селище Камчия ще ви върне в бавното живеене
След устието на река Камчия започва плажът. Голям, царствено златен, натруфен със своите приказни дюни, се е длъгнал отвъд „докъдето ти стига погледът” най-дългият непрекъснат пясъчен плаж у нас. Дали ще си намерите място под слънцето? О, да, а дори може да си намерите и цял отрязък „собствен” плаж. Хубавото на Камчия е, че все още живее в бавния ритъм на естественото природно безвремие.
Тук пясъкът е повече от хората, все още, за щастие. Макар да има вече няколко хотела, те не тежат на иначе доста слабо застроената китна гора наоколо.
Гората. Именно тук е другото хубаво на Камчия – малките бунгалца и алпийски къщички се гушат сред тропическите гори на сянка. Отвреме-навреме някоя наперена катеричка може да изскочи изневиделица пред вас или куче, опулило добронамерено очи.
И птиците. Птиците, които за любителите на фотографията могат да бъдат истинско предизвикателство. А защо не и гигантските комари около устието на реката?
Аз съм романтична душа. За мен това място е архетип на възприятията ми за света: неопитомени, загадъчни, горещи, студени, мътни, обрасли, скрити, широки, отвъд „докъдето ти стига погледът”. Ако дивото ви зове, посетете Камчия.
Снимки: БГНЕС
