Palatka.bg

Защо и как Средиземно море е пресъхнало и впоследствие съживило?

Средиземно море е воден басейн, разделящ три континента – Африка, Европа и Азия.

То е директно свързано с Атлантическия океан, но в по-голямата си част е почти изцяло оградено от сушата. Понякога от някои учени морето се разглежда като продължение на Атлантическия океан, а не като друг воден басейн, но в огромния си процент учените са постигнали консенсус, че в действителност това е отделно море. Терминът „Средиземно море“ идва от гръцкото Μεσόγειος Θάλασσα, което по-късно е заето от латинския, превръщайки се в Mare Mediterranea, което буквално се превежда като  „море по средата на Земята“.

Морето обхваща площ от приблизително 2,5 милиона квадратни километра, като връзката му с Атлантическия океан, познат още като Гибралтарския проток е широк между 14 и 44 километра, а минималната му дълбочина е 338 метра. Гибралтарския пролив свързва морето с Атлантическия океан и образува границата между Испания и Гибралтар. Средната дълбочина на морето е 1500 метра, като най-дълбоката му точка е Calypso Deep, която е над 5261 метра.

Средиземно море е важен древен маршрут, позволяващ търговски и културен обмен между хората в много региона. Но как всъщност се е родило морето?

Геоложките проучвания показват, че Средиземно море е напълно изсъхнало над 600 000 години, преди Занклийското наводение да го възроди частично преди около 5,3 милиона години. Сушата се е дължала на периода на Месински солен пик. Преди около 5,6 милиона години връзката на морето с Атлантическия океан е била напълно прекъсната, което е довело до пълно пресъхване, след като останалата вода се изпаряване. Период, който геолозите описват като месианска криза на солеността. Кризата на месинската соленост започнала преди около 6 милиона години, когато Средиземно море било напълно изолирано от Атлантическия океан. Кризата продължила около 630 000 години до около 5,3 милиона години пр. н.е. През този период водата в Средиземно море била подложена на интензивно изпаряване и утаяване на изпаренията, което довело до натрупване на солни находища в дъното на басейна, което е около един милион кубически километра.

Занклийското наводение, възродило Средиземно море

Интензивността на изпаренията и натрупването на солните отлагания почти превръща Средиземно море в пустиня. За щастие, преди около 5,3 милиона години водата от Атлантическия океан успява да намери път си към на практика пресъхналото море през мястото, което днес наричаме Гибралтар проток. Според геоложките данни, нахлулата вода по време на събитията наречени Занклийското наводение може би е била причината за възраждането на Средиземно море. Наводненията също така отбелязват началото на Занклийската епоха. Терминът „Zanclean“ е създаден през 1972 г. от Мария Бианка Сита по време на проект за дълбоководно сондиране за проучване на прехода между Кризата на месинската соленост и Занклийската епоха.

Гибралтарският проток, видят от космоса

Смята се, че Средиземно море се изпълвало с вода през период, чиято продължителност учените не смеят да фиксират, но са убедени, че тя е между няколко месеца и две години. Възходът на морското равнище може да е достигало до 9,1 на ден. Не всички учени обаче са съгласили с интерпретацията на събитията. Някои твърдят, че възраждането на Средиземно море може да е било постепенно, като процесът е отнел до десет години.

Гибралтар

Понастоящем скоростта на изпаряване на водата в Средиземно море е по-висока от количеството прясната вода, което се влива в морето,което води до по-висока соленост от тази на Атлантическия океан. Водата на Средиземно море е толкова по-солена, че водата му потъва под водата, която идва от Атлантическия океан, което води до поток от два слоя, които преминават през Гибралтарския проток.