Palatka.bg

Християнските храмове на София, които крият богата и (понякога) болезнена история

София е град, изпълнен с история. Столицата ни е преминала през десетки различни етапи на управление, културно влияние и политическо устройство. Всяка една епоха е оставила своя отпечатък върху София, а всички заедно оформят разнообразния, пъстър и многолик вид на града. В този безкраен пъзел на промените, съществува само една-единствена константа, успяла да устои на всички промени и вековни изпитания.

Това са църквите и храмовете на София,които независимо природните и политически земетресения, все още гордо красят българската столица, носейки завета на нашите предци и разказвайки многовековната история на София. Градът може да се похвали с не един или два храма, но ние сме подготвили списък с тези, които на всяка цена трябва да посетите, ако не сте го направили все още или да си ги припомните, защото те винаги има с какво да ви изненадат.

 Храм-ротонда „Св. вмчк. Георги

Църквата Ротонда – “Св. Георги” е най-старият архитектурен паметник в София. Храмът има и честта да бъде единствената запазена до покрив постройка в града датираща от времето на римската империя. Когато е построена църквата, Сердика както се е казвал градът тогава, е бил във впечатляващ подем, превръщайки се в сериозен икономически и политически фактор на целия Балкански полуостров. Сградата е построена в началото на IV-ти век, по време на управлението на Константин Велики (306-337 г.). Императорът е бил запленен от града и често е прекарвал голяма част от времето си в своята резиденция. Твърди се, че многократно е казвал, че „Сердика е моят Рим“.

Султан Салим I (1512-1520 г.) е бил голям почитател на сградата и решава вместо да я събори да я превърне в джамия, като стенописите са заличени с мазилка, а името е сменено на Гюл-джамаси. Чак след Освобождението сградата постепенно е върната към християнското си начало и от тогава до днес продължава да бъде действащ храм, където се извършва ежедневно православно богослужение.

„Св. Петка Самарджийска“

„Св. Петка Самарджийска“ е сред единиците останали и действащи средновековни храмове в България. Историята на конкретното място продължава отвъд историята на църквата, тъй като в основите ѝ са открити останки и древна римска гробница от IV век. Смята се, че на мястото е имало римска обредна сграда, което не е било рядкост за римските градове преди приемането на християнството.

Храмът е бил далеч по-голям, когато построен през XI век, но за съжаление сериозна част от е разрушена в различни периоди. Към момента е останала само еднокорабна постройка. Тя е иззидана от тухли и камъни като в някои части на сградата стените са дебели около 1 метър.

Вътрешността на църквата Света Петка Самарджийска

През втората половина на XX век се заражда хипотезата, че Апостола на свободата Васил Левски е погребан именно в „Св. Петка Самарджийска“. Тази теория е публично лансирана и подкрепяна от писателя Николай Хайтов, въпреки че липсват сериозни научни доказателства. През 2012 г. върху църквата е монтирана плоча с надпис „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий“. Столична община подкрепя идеята за поставяне на плочата, но не е съгласна с израза „редица научни данни“, но въпреки това надписът остава в оригиналния си вид.

Света София

Историята на района под и около храма Света София е с изключително богата и дълга история, датираща от началото на първото хилядолетие. Първоначално на мястото на църквата е съществувал римски театър, а в рамките на следващите векове са построени няколко храма, които многократно са били разрушавани и издигани отново.

От XIV в. насам градът възприема името София именно като асоциация и връзка с храма. Той е символ на града и носи името Света София повече от 1400 години.

След българското приемане на християнството църквата започва да играе централна роля в градски културен и църковен живот, превръщайки се в катедрална митрополитска църква. Логично при завземането на държавата от Османската империя църквата е превърната в джамия, уникалните стенописи, предхождащи тези в Боянската църква са унищожени, а по-късно храмът става жертва на унищожително земетресение. През следващите векове храмът е частично разрушаван на няколко пъти вследствие на нови земетресения и инциденти.

Интересни и уникални факти за църквата са, че няма изградена камбанарията, а камбата е закачена на дърво, в близост до църквата, и че за кратко храмът е бил използван като наблюдателната кула на столичната пожарна команда.

Храм – паметник „Св. Александър Невски“

„Св. Александър Невски“ е не само най-известната катедрала в България, но е сред най-известните туристически обекти в страната. До голяма степен можем да твърдим, че именно този храм е символът на София и най-разпознаваемата сграда от гостите на града.

И през зимата катедралата „Св. Александър Невски“ е красива и магнетична.

За разлика от другите църкви в нашия списък, „Св. Александър Невски“ няма многовековна и толкова богата история. Храмът е плод на следосвобожденския ентусиазъм на третата българска държава. По време на Учредителното събрание през 1879 във Велико Търново е направено предложение за  „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“. Началото на проекта е дадено през 1882 г. и е финално завършен след 30 години,през 1912 г, в навечерието на Балканската война. Поради политическата и военна ситуация, по време на Първата световна война, храмът носи името на Солунските братя „Св.св Кирил и Методий“.

Църквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Света Неделя

Друг централен за живота на столицата храм е църквата Света Неделя.  През целия  XIX и няколко декади от XX в. църквата се е наричала“Свети Крал“. Причината е, че и до днес в нея се съхраняват мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282-1321). Учените все още не са напълно сигурно откога датира първата построена църква на това място, но предполагат, че е в периода около X век. Този оригинален каменен вариант на храма е съществувал чак до средата на XIX в.

Църквата Света Неделя непосредствено след жестокия атентат на 16 април 1925 година

За съжаление, църквата става терен на едно най-тъжните, драматични и гнусни събития в българската история. На 16 април 1925 г. е извършен предварително подготвен атентат по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Генералът е убит специално за целта, тъй като се е знаело, че целият държавен елит ще се събере на погребението му. При атаката са убити 193 души, а над 500 са ранени. Страната преживява истински шок след този огромен акт на насилие. Атентатът придобива известност в целия свят, поради сериозния брой жертви и ранени. Ремонтът на храма отнема 8 години, но винаги носи спомена за ужасяващото престъпление.

„Свети Седмочисленици“

Църквата „Св Седмочисленици“ е един от най-известните софийски храмове, но всъщност е родена като джамия. През 1528 Османският император заповядва да се построи, която впоследствие е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша. Прочутият османски архитект и инженер Синай е съьдал и реализирал проекта за джамия. През 1901 г., обаче при разкопки са открити следи от ранно християнски храм.

Независимо че има официално име джамията става известна с нарицателното име „Черната джамия“. Причината е тъмния гранит, който е бил използван за направата на минарето. Джамията не устоява на времето след като е изоставена след като е почти изцяло разрушена от земетресение през XIX век.

След Освобождението на България сградата е използвана за военен склад и затвор, преди да бъде преустроена в църква, което се случва в първите години на XX век.

Днес „Св Седмочисленици“ е сред водещите туристически забележителности в София. Градинката пред храма е любимо място за срещи на по чаша кафе за много софиянци.