Palatka.bg
ДНК

Изследователски екип повдига воала на праисторията, разкривайки тайните на най-старата човешка ДНК от Африка на юг от Сахара

Първото мащабно проучване на древна човешка ДНК от Африка на юг от Сахара отваря дългоочакван прозорец в идентичността на праисторическото население в региона и как се е променяло то през последните 8000 години. На връх в Малави е била открита най-старата ДНК от жена, която е живяла преди повече от 8000 години.

Констатациите, направени от международен изследователски екип

Констатациите, направени от международен изследователски екип, ръководен от Харвардското медицинско училище, отговарят на няколко отдавнашни загадки и разкриват изненадващи подробности за поколението на Субсахарска Африка (на юг от Сахара).

Включително дават информация за генетичните промени спрямо начина на живот – от лов към земеделие.

“Последните няколко хиляди години са невероятно богат и формиращ период, който е от ключово значение за разбирането на начина, по който населението в Африка стигна до там, където е днес”, казва Дейвид Райх, професор по генетика и старши асоцииран член на Широкия институт на MIT и Харвард. “Този период е толкова неизследван пейзаж, че всичко, което научихме, е ново и представлява грандиозна новина.”

“Древната ДНК е единственият инструмент, който имаме за характеризиране на миналото геномно разнообразие. Той ни разкрива неща, които не знаем за историята от археологията и езикознанието, и може да ни помогне да разберем по-добре днешното население”, казва Понтус Скогланд, работещ в лабораторията на Райх и първи автор на изследването.

“Трябва да гарантираме, че ще го използваме в полза на цялото население по света, може би най-вече в Африка, която съдържа най-голямото човешко генетично разнообразие в света, но е била недооценена от геномната общност”.

Въпреки че научните изследвания на древни ДНК разкриха много тайни в историята на човечеството в различни части на света, доскоро не беше възможно да се задълбочат в изследвания на африканските групи. Това е така, защото генетичният материал се разгражда твърде бързо в топъл и влажен климат.

С технологичния напредък, включително и с откритието, че ДНК продължава да съществува в малките ушни кости - сега започва да се нарушава „климатичната бариера”.

С технологичния напредък, включително и с откритието, че ДНК продължава да съществува в малките ушни кости – сега започва да се нарушава „климатичната бариера”.

Миналата година Райх и колегите му са използвали новите техники за генериране на данни за генома от най-ранните земеделски производители в Близкия изток, които са живели преди между 8 000 и 12 000 години.

В новото проучване Скогланд и екипът, включително техни колеги от Южна Африка, Малави, Танзания и Кения, взеха ДНК от останките на 15 древни африканци от Сахара. Изследваните ДНК идват от различни географски региони и варират във времеви диапазон от  около 500 до 8500 години.

Изследователите сравняват тези древни геноми – заедно с единствения известен древен геном от региона на жената от Малави.

При всеки анализ са се появили открития
При всеки анализ са се появили открития

Вече можем да видим, че е имало съвсем различен пейзаж на популации само преди 2000 или 3000 години.
Почти половината от пробите на екипа са донесени от Малави, осигурявайки серия геномни снимки от едно и също място в продължение на хиляди години.

Времевата серия разкрива съществуването на древна популация на ловци-събирачи, която изследователите не са очаквали.

Когато селското стопанство се разпространява в Европа и Източна Азия, земеделските производители и животновъдите се разпростират в нови области и се смесват с ловците-събирачи, които живеят там. Понастоящем популациите наследяват ДНК и от двете групи.

Новото проучване открива доказателства за подобно движение и смесване в други части на Африка, но след като земеделските стопани стигат до Малави, изглежда, че ловците-събирачи са изчезнали. И произходът на новите хора там е неясен. Те са хората, които живеят там днес.

„Изглежда, че има пълна замяна на населението – казва Райх. – Ние не сме виждали ясни доказателства за събитие като това никъде другаде”.

Изследванията от Малави също са им помогнали за идентифициране на популация, която се е простирала от южния край на Африка чак до екватора преди 1400 години, преди да изчезне. Тази загадъчна група споделя общо родословие с днешните бушмени в Южна Африка и е оставила няколко следи от ДНК в хора от група острови на хиляди километри, на разстояние от крайбрежието на Танзания.

Новото изследване също установява, че западноафриканците могат да проследят произхода си на човешки предшественик, който може да се е отделил от други африкански популации още по-рано от бушмените.

Липсващите звена
Липсващите звена

Изследването по подобен начин хвърля светлина върху произхода на друга уникална група – хората от Хадза от Източна Африка.

“Те имат различен външен вид, език и генетика, а някои хора са спекулирали, че подобно на бушмените, те биха могли да представляват много ранна отклоняваща се група от други африканци”, казва Райх. “Нашето изследване показва, че вместо това те са по някакъв начин в средата на всичко.”

Хадза, според геномните сравнения, днес са по-тясно свързани с неафриканците, отколкото с други африканци. Изследователите смятат, че Хадза са директни потомци на групата, която е мигрирала от Африка преди 50 000 години.

И накрая, проучването прави първата стъпка в използването на древна ДНК за разбиране на генетичната адаптация в африканските популации.

И накрая, проучването прави първата стъпка в използването на древна ДНК за разбиране на генетичната адаптация в африканските популации.

„Това изисква “изстискване на вода от камък”, защото изследователите са работили с толкова малко древни проби – казва Райх, – но Скогланд успя да идентифицира две области от генома, които изглежда са подложени на естествен подбор сред южните африканци.”

Изследователите се надяват, че тяхното проучване насърчава повече разследването на разнообразния генетичен пейзаж на човешката популация в Африка, както в миналото, така и в момента. Райх също така се надява работата да напомня на хората, че африканската история не свършва преди 50 000 години, когато групи от хора започват да мигрират към Близкия Изток и извън него.

“Късната каменна ера в Африка е като черна дупка, научно-недокосната”, каза Райх. – А древната ДНК може да се справи с тази празнина.”

 

 

Снимки: pixabay