Palatka.bg
Струма

Разходка с лодка по Струма – или как да яхнеш, за да обяздиш вълната на страха

Един ден приятели ме поканиха на „разходка с лодка” по Струма. Бях ли готова за това? Ами страхът ми от вода?

Две неща в моя живот, свързани с любовта ми към движението и природата, са били поставяни на изпитание от съдбата. Едното – любовта ми към скоростта и съзерцанието на природата, а другото – любовта ми към водата и плуването. Първото ми изпитание беше някога в кола, която катастрофира в скала, преобръщайки се три пъти и падайки на покрив и само великодушието на снизходителната съдба спаси мен и спътниците ми. Второто: когато морето при Камен бряг ме отнесе в дълбините си и само великодушието на снизходителната съдба – да ми изпрати спасители от брега, ме спаси от прегръдката на моята най-голяма любов – морето.

След тези две съдбовни събития се появи страхът. Страх от вода и страх от коли. Трябваха ми години, за да осъзная, че моята любов към природата е застрашена от тези страхове. Защото част от интимния акт на общуването с природата е докато пътуваш: да гледаш движението на пейзажите, красотата на всяко втурнало се нанякъде облаче и да забелязваш проблясъците на слънцето през пердето на струпващите се като на мегдан облаци за дъжд. Защото част от интимния акт на общуването с природата е докато плуваш: да чувстваш съпротивлението и безтегловността във водата, която те прегръща силно в обятията си и ако не се страхуваш, те носи на ръцете си.

 

Как страхът от водата може да си намери майстора в Струма

Как страхът от водата може да си намери майстора в Струма

След много време, през което аз твърдо отказвах да плувам, дори и в басейн, през един пролетен ден дойде до мен предложението да отидем на рафтинг. Рафтинг по Струма в Кресненското дефиле.

„Рафтинг? Моля? Не! – казах аз. Това е невъзможно! Ще падна от лодката и този път наистина ще се удавя!”

Да, знам, че отговорът ми не беше присъщ за мен – аз съм личност, обичаща рисковете, обичаща да върви по ръба на бръснача, при това с падьом. И все пак рафтингът ми се стори непосилно екстремно преживяване за моя истински ступор, който преживявах при вида на вода.

И все пак, „авантюристката” в мен (така ме наричаше майка ми), не мисли много дълго и взе категорично решение: „Отиваме на рафтинг!”. Да, беше ме страх, но осъзнах, че този рафтинг е чудесна възможност по най-екстремния начин да се освободя от страха си от вода. И го направих!

„Струмааа, идвам!” – крещях си наум по пътя към Кресненското дефиле. Знаех, че реката е пълноводна, а бързеите са направо грандиозни. Знаех, че може да се преобърнем с лодката. Знаех доста, защото четох доста. Но истината се оказа съвсем различна.

Истината за екстремността на рафтинга и защо всъщност е едно хармонично преживяване

Истината за екстремността на рафтинга и защо всъщност е едно хармонично преживяване

 Лодките са наредени перпендикулярно на Струма. На мен цялото ми тяло трепери от страх, че бесните пролетни води ще ни хвърлят от бързей на бързей. Зная, че съм пребледняла, зная, че гласът ми е станал толкова нисък, че дори и мислите си спирам да чувам. Изведнъж до мен идва единият от инструкторите: „Сега като облече неопрена, е време да облечеш и спасителната жилетка!” – каза той, а на мен изведнъж ми светна. „Ами, да! Спасителни жилетки! Не е чак толкова зле, май ще живея.”

Тогава започна инструктажът. Когато отидете на рафтинг имате доста време да се обучавате. Никой няма да влезе във водата преди да е научил и изрепетирал всеки опасен детайл от настоящото приключение. Как се държат греблата, как се гребе, кога, как се завива, как се спира и други важни неща. Всичко в лодката е подчинено на законите на физиката, а от теб единственото, което се иска е да чуеш, разбереш и изпълниш казаното от инструкторите.

И вътре целият „отбор” се превръщате в едно. Със самото стъпване в лодката и усещането за сигурност, дължащо се на законите на физиката и добрия инструктаж, много скоро осъзнах, че рафтингът е едно много живо, не толкова екстремно и доста завладяващо изживяване, което искаш да повтаряш и повтаряш. Има нужната доза адреналин, за да те държи за гърлото през цялото плаване, но има и онези вълшебни моменти на релаксация, в които можеш да погледаш и любимата си природа. Интересното е, че както имаш личната интимност, така имаш и пълното сливане с всички останали приятели в лодката – защото идеята на рафтинга е, че всички сте като един организъм, който сякаш управлява автомобил. Заедно сте на волана, заедно сте на спирачката, заедно сте на газта. А на финала, когато акостирахме благополучно, ни откараха до началната точка с микробусче.

Ако сте решили да ходите на рафтинг, има доста информация за фирмите, които го предлагат в интернет. Там са описани часовете, в които може да отидете, оборудването и услугите.

И както се казва в такива случаи: С един куршум два заека.

Може би е излишно да го казвам, но от моя страх не беше останало нищо. Към финала дори ми се прииска да скоча във водата (нали и без друго бях с неопрен).

И както се казва в такива случаи: С един куршум два заека.

 

 

Снимки: pixabay