Palatka.bg
Безбог

На връх Безбог се срещаш с тишината в себе си, отразена в кристалното езеро

Ходили ли сте на връх Безбог? Всеки, който е бил на гости на бог Перун в Пирин, знае, че Пирин е красива планина, но не допуска всеки. Често дори и опитни планинари спират преход в Пирин, усетили по някои природни сигнали, че планината не ги иска в себе си. Огромните ширини на Пирин, скалите, които нямат край, гледани отдолу. Вървиш, вървиш и като че ли до никъде не стигаш. Пирин е толкова „широко скроена” планина, че единственото, което ти остава е да се загледаш в билките и редките цветя (между които може да срещнеш и еделвайс), израснали в скалите, да се заслушаш в тишината и да изпратиш погледа си в полет нагоре, точно дотам – докъдето свършва последният ръб на скалата.

А след това ниво идва следващият полет на жадните очи, докато не достигнеш почти на четири „крака” върха на планината. Тогава над теб се усмихва само слънцето и дълбоко синьото небе. Тогава може да забележиш, че онова, което ти се е струвало мъгла, докато вървиш, всъщност са били облаците. И ти си бил в облаците, високо в небето, върху своите криле – скалите. Това мое описание на преход се отнася за връх Вихрен, но самата тръпка от височината и дивата планина е не по-малко силна и когато достигнеш връх Безбог. Били ли сте на връх Безбог?

 Къде, за Бога, е връх Безбог?

Къде, за Бога, е връх Безбог?

Връх Безбог е висок 2645м, но достигането до него е подходящо дори и за деца. Разположен точно над вече курортния град Добринище, в Пирин. Този връх не е шега, защото е сред най-високите гранитни върхове в Пирин. Лесният преход до него обаче се дължи на факта, че до хижа „Безбог”, която е точно под върха, стига добре поддържан седалков лифт. Можете просто да вземете лифта и докато спокойно пъплите нагоре да се любувате на гледките. А по този склон на Пирин определено също има красиви пейзажи.

Когато стигнете хижа „Безбог”, практически сте достигнали върха. Хижата е огромна. Когато я видите, ви се струва, че виждате алпийски хотел (с визия от близкото минало, де). Тя на пръв поглед прави впечатление, защото е самотна насред ширналия се наоколо Пирин, „разлят” и скалист, гол и бос, нагазил в кристалните води на Безбожкото езеро. А после забелязвате, че хижата, която носи едноименното име, е толкова добре „сраснала” с пейзажа, че е нещо като къщичката на баба Яга в Борисовата градина, но с положителен знак.

Ако решите да отседнете в нея, можете да си резервирате стая предварително. Аз лично не съм била в хижата, обаче хора, които са били, са ми казвали, че е доста ретро. Но пък в контраст и с нея, и с планината, има интернет връзка и всъщност се създава една приятна симбиоза между нашата градска същност и дивото в нас, което ни зове там горе, на върха.

еделвайс
Еделвайс
До хижата се намира и Безбожкото езеро

Аз бях там през есента, може би беше краят на септември или началото на октомври. Зимата вече надничаше иззад самия връх Безбог, а чаят, който си бяхме купили там беше най-ароматното и топло чудо, което с удоволствие поглъщах на нескромни глътки, докато просто отразявах лицето си и своята притихналост в кристално чистите води на езерото. Пейзажът беше грандиозен, направо да ти се завие свят от толкова широта, вода като от приказка или пък от фантастичен филм и, разбира се, свобода.

Но такава свобода, която те кара да настръхнеш, толкова осезаема, че дори не ти се вярва, че можеш да живееш без всичките окови, с които си свикнал в ежедневието. Без прегради във всяко отношение, там, на върха, на който няма Бог, можеш да изпиташ себе си, като се огледаш в собствената си тишина, отразяваща се в езерото. И всъщност, може би, да откриеш или чуеш гласа на своя личен Бог във вътрешната си тишина-пространство.

Ако се окажете на Безбог през зимата, хижата е чудесно място за любителите на зимните спортове. Ако карате ски или сноуборд, от хижата започва и пистата. Ето защо през зимата тук става съвсем различно от описаната от мен атмосфера. А езерото замръзва под снега, но все пак трябва да бъдете внимателни, за да не пропаднете, ако вървите отгоре му. Върхът, точно над езерото е опасна лавинообразна зона. Някога хижа „Безбог” се е намирала точно на пътя на лавините – в подножието на самия връх, но през 1971 г. паднала лавина и я разрушила. Езерото също е на пътя на лавините.

До хижата се намира и Безбожкото езеро

Легендата за името на връх Безбог

Всъщност легендите са няколко, но може би една от най-популярните е свързана с турско време. Когато към Добринище се насочила турска орда, чиято цел била да наложи исляма над българското население. Българите обаче не искали да бъдат помохамеданчени и решили да измамят нашествениците, като се скрили високо в планината. Тяхната надежда била турците да се заблудят, че минават през изоставено село и да си продължат по пътя. Но за зла участ, мястото се харесало от турците заради минералните извори и разпънали там бивак.

Когато българите осъзнали, че турците нямат намерение да си тръгнат, изпратили своите първенци да водят преговори за това да запазят вярата си. Турците обаче не били сговорчиви и обезглавили пратениците. След което нападнали хората горе под върха и ги изклали до последния човек. Клането било толкова ужасяващо, че от кръвта на българите водата в езерото задълго останала червена, за да напомня зверството, извършено спрямо тях на мястото, където нямало Бог, който да ги спаси. И днес, когато се загледате в дъното на езерото, ще забележите леко червения оттенък на пясъка.

Легендата за името на връх Безбог
Безбожко езеро
В близост до Безбог е друг висок връх – Полежан

Между двата върха има също лесен преход, който може да се направи, за да опознаете тази мощна и тайнствена планина. Просто трябва да преминете Безбожкото било.

 връх – Полежан
връх Полежан

 

Снимки: Уикипедия

 

Силвия Чалъкова

Силвия Чалъкова е автор с дългогодишен опит в сферата на медиите. Към настоящия момент е автор на imediagroup.bg и има свое авторско предаване в телевизия Евроком "РеФреш за здраве", на което е автор и водещ. Била е част от множество качествени медийни проекти, включително главен редактор на първото български БИО списание „Be Fit“, както и редактор в списание „Кенгуру“, телевизия „Здраве“, където е и сценарист и водещ. Работила е и в сферата на връзките с обществеността като PR и комуникатор. Завършила е магистърската програма „Литературата – творческо писане” в Сoфийски университет ”Св. Климент Охридски” и през 2016 г. издава своята първа книга романът „Пролуката“.