За Франция, а и за целия цивилизован свят е важно да съхрани руините на малкото селце Орадур сюр Глан, което пази във всяка тухла, във всяка непокътната вещ, останала така, както е била, кошмарът от нацистката жестокост. За зверското клане на нацистите над мирните жители на френското селце е писано и говорено доста. При него са избити 642 души. Съхраняването на останките от селото е важно, защото те са паметник на едно ужасяващо явление – нацизма, което трябва да се помни винаги и да се потушава всяка наченка на нещо подобно. И дано отминаващото време, с помощта на ерозията, не унищожат руините.
В Орадур сюр Глан трябва внимателно да се пристъпва, защото всичко тук е застинало така, както е било в момента на навлизането на СС в мирното селце. Училищната камбана все още виси, така сякаш всеки момент ще зазвъни, за да напомни на закъсняващите ученици да побързат.
Повече от 70 години след изгарянето на идиличното селце Орадур сюр Глан край Лимож, все още има следи от живот.
Покрай старите къщи се вижда като труп кметският автомобил “Пежо 202”, който все още стои паркиран. За френската държава това е най-важното село на призраци в Европа и затова много се страхува да не изгуби руините му.
Орадур сюр Глан е уникално място за Европа. То е напълно запазено разрушено село, което е било мястото на най-лошото нацистко клане на мирни граждани, извършено на френска земя.
642 души, включително 247 деца, са били разстреляни или изгорени живи на 10 юни 1944 г. в необясним акт на варварство. Само една шепа хора оцеляват, скрити някъде между мъртвите.
За разлика от други нацистки кланета в селата, като Лидице в Чехия, които са били разрушени или възстановени и белязани от паметници или полета от рози, овъглените останки на Орадур сюр Глан са единствените, които са останали недокоснати. Те все още стоят там като паметник, след като Шарл дьо Гол заповядва да останат непокътнати завинаги. Около 300 000 посетители и туристи идват тук всяка година, повечето от които се разхождат с ужасени погледи.
Изгорялата обвивка на селото обаче бавно се разпада, ерозирала от времето, паникьосвайки френските служители, които са се ангажирали да запазят паметта му жива.
Историята на френския призрак от Втората световна война, оставен като паметник на германските зверства, започва така:
На 10 юни 1944 г., само няколко дни след пристигането на СС в Нормандия, германските войски навлизат в сънливото село Орадур сюр Глан в Централна Франция и започват да разделят мъжете, жените и децата. Хората си мислели, че ще трябва да показват документите си за самоличност.
Нищо неподозиращи обаче, в рамките на часове 642 човека лежат мъртви или умират в агония. Мъжете са били избити с огнестрелни оръжия, с картечен огън, в помещенията за добитък, а жените и децата били заключени в църквата, която била подпалена. След масовото убийство СС палят къщите и колите в очевиден опит да заличат престъплението си срещу човечеството.

След войната президентът на Франция Шарл дьо Гол заявява, че изгорелите останки на старото селище трябва да бъдат запазени като напомняне за бъдещите поколения за жестокостите на войната.
Въпреки съдебния процес в Бордо, звеното за военни престъпления, което е избило хората, никога не е било изправено пред съда. Знак над входа на мъченическото село гласи “Souviens-Toi” – “Запомнете”.
В близост до руините на Орадур сюр Глан е било издигнато ново селище. Повече от 70 години след трагедията хората в околността имат усещането, че сякаш клането се е случило вчера. Останало е и чувството, че справедливостта никога не е била извършена и все още раната стои открита.
Руините са класифицирани като исторически паметник. Те са един от най-посещаваните мемориални центрове в страната от туристи.
Всяка година правителството дава около 150 000 евро за опазването на руините. Все още не е разгадано защо СС са избрали да избият всички мирни граждани, при положение, че селището не е било център на съпротивата, нито пък е оказало отпор. Много от хората дори никога не са били виждали германец преди клането.
Малцината оцелели цял живот са преживявали селото в мислите си. Чували са някогашните му звуци. „Прегръщали” са руините. А запазването на тези руини е жизненоважно, защото те трябва да продължат да разказват историята. Дори и след последния жив оцелял от трагедията. Ние можем само да се молим за духовете на мирното население на Орадур сюр Глан да живеят във вечен мир.