Palatka.bg
миграцията

В костите на погребано дете в Аляска има свидетелство за миграцията на хора от Сибир към Америка

11,500-годишен скелет на момиче, намерено в Аляска, предлага генетични сведения за това как хората са пристигнали в Америка. Момичето е било 3 годишно, когато е умряло. Тялото й било открито в огнище – частично кремирано, в което е останало необезпокоявано за 11,500 години. А ето какви сведения носи за миграцията на хората!

Археолозите я открили в древна гробница в Аляска през 2010 г.,

Археолозите я открили в древна гробница в Аляска през 2010 г., а съвсем скоро международен екип от учени съобщи, че са извадили генома на детето от останките му.

Вторият най-стар човешки геном, който някога е бил намерен в Северна Америка, хвърля нова светлина върху това как хората – сред тях и предците на днешните американци – са пристигнали в Западното полукълбо.

Анализът е показал, че детето е принадлежало на досега неизвестна човешка раса, група, която се е отделила от другите индианци непосредствено след – или може би малко преди да пристигнат в Северна Америка.

„Това е най-ранният клон в Северна и Южна Америка, за който знаем досега“, съобщиха от Университета в Копенхаген. Тези ранни заселници са издържали хиляди години преди да изчезнат.

 

Изследването категорично подкрепя идеята, че първите американци са били мигранти от Сибир. А експертите приветстват генетичните доказателства като крайъгълен камък на миграцията.

Останките на момичето са открити в археологическия обект в долината на река Танана в централна Аляска.
Мястото очевидно е било дом за краткотрайни селища, които са се появявали и изчезвали в продължение на хиляди години. От време на време хората пристигали там, строяли жилища, подобни на палатки, за да ловят сьомга и да ловуват зайци и друг дребен дивеч.

През 2010 г. бяха открити човешките кости. На върха на огнище, датиращо от 11 500 години, бяха открити кремирани кости на 3-годишно дете. Разкопавайки огнището, археолозите са открили останките на дребни животни.

Учените са получили позволение да търсят останки от генетичен материал. В крайна сметка те са открили митохондриална ДНК, която се предава само от майка на дете. Освен това е имало тип митохондриална ДНК, открита и в живи американци.

Това откритие е подтикнало д-р Потър и колегите му да започнат по-амбициозно проучване. Те започват сътрудничество с екип от генетици. Заедно изграждат впечатляващи записи на възстановени ДНК.

Сред тях са тези на 12,700-годишно дете, най-старият геном, който някога е бил открит в Северна и Южна Америка, и 8,500-годишен скелет на мъж, открит на брега на река във Вашингтон.

Търсенето на ДНК в кремираните кости в крайна сметка завършва с успех. Изследователите имат късмет с 11,500-годишното момиченце. Те успяват да съберат една точна реконструкция на целия й геном.

 

В него те са открили по-тесни връзки с живите американци, отколкото с други живи хора или ДНК, извлечена от други изчезнали потомства. Но тази ДНК не принадлежи нито на северния, нито на южния клон на индианците.

Вместо това момиченцето се оказва част от досега неизвестно население, което се разминава генетично от предците на местните американци преди около 20 000 години. Екипът е нарекъл тези хора древни берингийци.

Берингия е биогеографска област и палеогеографска страна, свързваща в един суперконтинент североизточна Азия и северозападна Северна Америка. Отнася до Аляска и източния край на Сибир и към земния мост, който ги е свързвал през последната ледникова епоха. В наши дни тази територия обхваща териториите залети от Беринговия пролив, Чукотско и Берингово море, както и части от Чукотка и Камчатка в Русия и Аляска в САЩ.

В него те са открили по-тесни връзки с живите американци

Появяващ се и изчезващ, за Беринговия мост през вековете отдавна се подозира, че е пътят, по който хората са влезли от Азия към Западното полукълбо.

Има обаче малко археологически доказателства за това. Може би защото ранните брегови селища са били потапяни от новопоявяващи се морета.

Благодарение на уникалната си позиция в семейното дърво, ДНК на момиченцето даде на учените ясна представа как тази огромна стъпка в човешката история може да се е случила.

Нейните предци – и тези на всички индианци – са тръгнали от Азия и са споделяли далечен произход с китайския народ. В новото изследване учените смятат, че тези два поколения са разделени преди около 36 000 години.

Населението, което би довело до появата на индианците, е произхождало някъде от североизточен Сибир, смятат от екипа. Археологическите данни показват, че е възможно да са ловували носорози и други големи диви животни, които са обитавали тези земи.

Сибир всъщност е бил едно доста приятно място за живот някога. Сибир изглежда е привличал много генетично различни народи и те са се разпространявали широко до преди около 25 000 години, са установили изследователите.

 

Снимки: pixabay

Силвия Чалъкова

Силвия Чалъкова е автор с дългогодишен опит в сферата на медиите. Към настоящия момент е автор на imediagroup.bg и има свое авторско предаване в телевизия Евроком "РеФреш за здраве", на което е автор и водещ. Била е част от множество качествени медийни проекти, включително главен редактор на първото български БИО списание „Be Fit“, както и редактор в списание „Кенгуру“, телевизия „Здраве“, където е и сценарист и водещ. Работила е и в сферата на връзките с обществеността като PR и комуникатор. Завършила е магистърската програма „Литературата – творческо писане” в Сoфийски университет ”Св. Климент Охридски” и през 2016 г. издава своята първа книга романът „Пролуката“.