На половината път между селата Гаирлох и Улапуул в северозападната област на Шотландия Хайланд, се намира малък овален остров, носещ името Груинард. От бреговете на Великобритания, островът изглежда много тихо и спокойно място, но през 40-те години на миналия век всичко е било коренно различно.
Именно тук, на остров Грунардър, по време на Втората световна война, екип от учени, работещи към Военния комплекс на Великобритания в Портън Даун демонстрираха на Уинстън Чърчил смъртоносната сила на антракса и възможното реално осъществяване на идеята да се използват смъртоносните бактерии като активен елемтн при създането на биологични оръжия.
Антракс е един от най-известните агенти, когато говорим за воденето на биологична война и едно от най-опасните ѝ оръжия
Вдишването на спорите на антракс предизвиква грипоподобни симптоми като треска, кашлица, болка в гърдите и недостиг на въздух, като същевременно отровата се гръдната кухина. При липса на моментален пла на лечение, състоянието на пациента се влошава бързо, което води до скоростна смърт в рамките на 48 часа. Поглъщането на спорите причинява диария, вътрешно кървене, болки в корема, гадене и повръщане, но, когато бъде вдишан антраксът е най-смъртоносен при смъртност до 80% дори, когато са били взети мерки е пациентът е подложен на професионално медицинско лечение.
Антраксът е използван като оръжие за първи път през Първата световна война от Северните бунтовници срещу Руска императорска армия във Финландия, въпреки че ефективността и честотата на използване не са известни. Първият документират опит с атракс върху хора е направен от прословутия Отряд 731 на Японската армия по време на Втората китайско-японска война през 30-те години на миналия век. Хиляди военнопленници били ликвидирани, след като са умишлено заразени с бактерията.
В първите години на Втората световна война, съюзниците започнали да се интересуват от антракса и военните възможности, които крие. Британските учени вече са знаели, че бактериите са изключително устойчиви и могат да оцелеят в сурови условия в продължение на десетилетия или дори векове. По тази причина те се нуждаели от отдалечен и необитаем остров, където да могат да провеждат тестове – такива, които могат да бъдат държани в карантина в продължение на много дълъг период от време. Остров остров Груинард в Шотландия е изглеждал като перфектната, за целта, локация.
През 1942 г. около осемдесет овце били отведени на острова, а впоследствие специални тестови бомби, натоварени със сухи спори на антракс, избухнали близо до мястото, където овцете били вързани. Щамът на атракса, избран за теста, бил силно вирулентен тип, наречен “Vollum 14578”, наречен на Рой Волъм, роденият в Канада бактериолог, който първи го е изолирал от крава в Оксфорд, Англия.
В рамките само на няколко дни след излагането си влиянието на анракса кравите започнали масово да измират
Британските учени стигаи до извода, че масово бомбардиране и освобождаване на антраксни спори над германските градове не само ще убие голяма част от цивилното население, но и ще направи градовете необитаеми за десетилетия или столетия след това.
Тази идея се превръща в неособено известната мисия на правителсвто на Великбритания “Операция Вегетарианство” – жесток план да бъдат масово разхвърлен антракс под формата на малки питки над немските полета. Тези питки се е очаквало да бъдат изядени от добитъка, през който отровата щяла да бъде погълната от цивилното население, причинявайки смъртта на милиони германски граждани.
Освен това, антраксът щял да убие огромна част от германския добитък, създавайки неимоверен недостиг на храна за останалата част от населението, която не била засегната от биологичната атака.
Пет милиона атраксови “торти” били готови за “доставка” над Германия
Тези ужасяващи биологични бомби били многократно тествани върху овцете на остров Груинард. “Операция Вегетарианство” трябвало да се използва и да се превърна в част от Втората световна война само, ако Германия направи първото движение в една евентуална война с биологични оръжия. За щастие, германците никога не направиха първата крачка. В края на войната подготвените британски биологични оръжия са унищожени, посредством контролирано изгаряне.
Междувременно обаче на остров Груинард спорите на антракса отказват да умрат, правейки острова напълно необитаем за почти петдесет години – чак до 1986 г., когато специализирано английската компания е била наета до осъществи 100%-ово обеззаразяване на острова. Над 280 тона формалдехид се изсипват над остров Груинард, а най-тежко замърсената и заразена почва около мястото на разпръскване била остранена и унищожена. За да се види дали почистването е било успешно, на острова е пуснато стадо овце. Върху животните не са наблюдавани нежелани странични ефекти или забоеваемост.
В крайна сметка, след четири години, през които почвата е била непрестанно богато напоява с формалдехид, островът се е смятал за безопасен за посещения. Самият заместник-министър на отбраната посещава острова и премахна предупредителните знаци.
Чак през 1990 г. островът е продаден обратно на наследниците на оригиналния собственик
Независимо всичко, което земята име претърпяла, невъзможността да бъде използвана в продължение на половин век, евентуалните потенциални рискове, които дори да са минимални, все пак съществуват, държава продава острова срещу първоначалната продажна цена от 500 британски паунда. Не можем да отречем, че сделката определено си е струвала за Великобритания, имайки предвид спецификата на дейността, която е извършвана на остров Груинард в Шотландия.
