Palatka.bg
оръжия

Реконструираха древни смъртоносни оръжия на ловците-събирачи от пост-ледникова Арктика

Археолозите често влизат в ролята на съдебномедицински следователи: Измиват останките от минали общества, търсят улики в керамиката, инструменти и кости. И всичко това, за да узнаят как са живели хората и как са умрели. И точно както детективите биха могли отново да създадат сцена на престъпление, археолозите от Университета във Вашингтон са направили възстановка на оръжия, използвани от ловците-събирачи в пост-ледникова Арктика преди 14 000 години.

 

Търсейки улики за начина, по който тези ранни хора са усъвършенствали собствената си технология в правенето на оръжия, изследователите търсят информация за това какво могат да ни кажат оръжията за човешката миграция, древния климат и съдбата на някои животински видове.

Екипът е избрал да изучава ловните оръжия от времето на най-ранния археологически запис в Аляска (преди около 10 000 до 14 000 години), време, което е по-малко разбрано археологически и когато се използват различни видове оръжия

Членовете на екипа направиха експерименти, за да проверят ефективността на различните типове оръжия. Чрез разглеждането и тестването на различните оръжия екипът стига до ново разбиране за технологичния избор на хората, създаден в древни времена.

„Ловците-събирачи преди 12 000 години са били по-сложни, отколкото ние си мислим“, каза член на екипа. „Ние не сме считали хората от плейстоцена като такива с изтънченост, но те очевидно са се справяли с нещата от ежедневието си доста прецизно. Неща, като ловните им инструменти – са били различни в зависимост от условията и плячката, която са ловували. „

Предишните провеждани изследвания са били фокусирани върху полетната балистика на ловните оръжия като цяло и нито едно предварително проучване не е разгледало конкретно балистиката на инструментите, използвани в Сибир и арктическите райони на Северна Америка, непосредствено след ледниковия период.

Освен че номадите са се хранели с растения и горски плодове, когато е имало такива, те са преследвали елени и други животни за храна, обикновено с копия или стрели.

Няма съхранени дървени части от тези инструменти, но археолозите разполагат с техните каменни и костни части. Но досега не беше известно колко ефективни са били различните видове остриета, които са постигали смъртоносна травма.

Не е известно окончателно дали различните типове остриета са свързани само с определени групи хора или дали същите групи са използвали определени видове оръжия, за да се специализират в различни видове практики за лов на дивеч. Известно е, че в Африка и Евразия са разработени различни типове оръжия, които са били привнесени в Аляска преди края на ледниковия период.

Те са били направени от заострена кост, рога или слонова кост. По-сложни са били тези, чиито върхове са били изработени от камък. Каменните върхове са познати като „стрели“. Имало е и комбинирани оръжия, изработени от кости или рога, с камък.

Изброените оръжия вероятни са били изобретени в различни времена, но са останали за употреба през един и същи период. Най-вероятно, защото всяко едно от тях е имало свои предимства. Да разберем как са функционирали те, ще ни даде информация какво всъщност знаем за праисторическите ловци и последиците от техните практики.

Това мотивира археолозите да пътуват до района около Феърбанкс
Това мотивира археолозите да пътуват до района около Феърбанкс, Аляска и да изработят 30 вида остриета, 10 от всякакви видове. Опитали са се да останат верни на оригиналните материали и производствени процеси при правенето на оръжия, като използвали неща като брезови катрани за лепило.

След това са направили тестване доколко всяко острие може да проникне и да навреди на две различни цели. Като целите не са били животни, разбира се, а различни желатинови сплави, имитиращи животинска мускулна тъкан.

В полевото изпитание учените са установили, че например каменните или костните остриета не работят добре върху по-малка плячка. Но каменните и костните остриета са имали свои силни страни. Костните остриета са прониквали дълбоко, създавайки по-тесни прорезни рани.

Това подсказва потенциала им да се справят с по-голяма плячка, като бизони или мамути.

Каменните пък са можели да причинят по-широк прорез, особено върху голяма плячка (лос или бизони), което е водело до по-бърз резултат.

Констатациите показват, че ловците през този период са боравели с доста сложен личен потенциал, за да разпознаят кое острие и кога да го използват. Ловците са работили на групи. Те е трябвало да завършат успешния лов за най-кратко време и да избегнат риска за себе си.

Изследването е показало, че изборът и видът на острието е имало пряка връзка със самите животни.

Използването на оръжията може да хвърли светлина върху движението на хората и животните. За това как са се разпространявали по целия свят. Как екосистемите са се променяли преди, по време и след ледниковата епоха.

Изследването би могло също така да информира за това дали ловните практики на хората са имали пряка връзка и са довели до изчезването на някои видове. Находките на екипа и други изследвания показват, че нашите предци са мислили за ефективност.

Едно животно, което е било по-лесно да се убие, може да е било ловувано по-често. Което, заедно с променящия се климат, може да обясни защо животни като коня са изчезнали от Арктика. Стрела, забита в  белите дробове, е била смъртоносна за ранните коне, които иначе вероятно можеше да продължат да съществуват.

„Това разкрива способността на човека да бъде изобретателен в екстремни обстоятелства, да разбира необходимостта и как да посреща нуждите си, така че да яде по-лесно и да минимизира риска“.

 

 

Снимка: Janice Wood