Palatka.bg

Шато Шанонсо – единственият замък в света, построен върху мост над река

Замъкът Шато Шанонсо (Château de Chenonceau) е разположен близо до малкото село Шанонсо във Франция и е един от най-известните замъци в долината на река Лоара. Замъкът е до известна степен специален и доста по-различен от всеки друг заподноевропейски замък, който сте виждали, защото е построен над река Шер, която в спокойните летни дни е толкова кратко и идилична, че почти се превръща в езеро. Друга особеност на замъка е, който го отличава от хилядите други подобни сгради на континента е, че е един от малкото замъци, които са построени, поддържани и защитавани от жени. Една почти непрекъсната поредица от дами, живели в продължение на над четири века е отговорна за съществуването на замъка и неговото оцеляване.

По този начин Шато Шанонсо придобива известност като „дамския замък“

Зeметя, върху която е построен замъкът е закупена в началото на 16-ти век от Тома Бойер, богат и влиятелен администратор при крал Шарл VIII. Бойер купува мястото и разруша стария замък и стабилната мелница, която била построена там, за да направи място за построяването на новия замък. Съпругата на Тома Бойер, Катрин Бриконе, наблюдавала, ръководела и контролирала по-голямата част от строежа на Шато Шанонсо. След скорошната смърт на Тома обаче замъкът е задържан като залог от крал Франсоа І, заради неплатени дългове от страна на семейството. Крал Франсоа I умира относително скоро след придобиването на Шато Шанонсо, така че замъкът е прехвърлен на сина му -Анри II.

Хенри II от своя страна решава да дари замъка на своята любовница – Диян де Поатие, която се привърза към него. Жена на вкуса и лукса, тя превръща замъка в истинско бижу, украсявайки го по подобие на най-високите образци на Франция, заповядва да бъдат създадени официални градини и да се построи мост над река Шер. След като крал Анри II е убит при трагичен инцидент през 1559 г., овдовялата му съпруга Катерина Медичи се ориентира изключително бързо в създалата се ситуация и се възползва от открилата се възможност, поемайки контрол над замъка, след издала заповед Диян де Поатие да напусне моментално замъка.

Катерина Медичи притежава не по-скромен размах от предишната господарка на Шато Шанонсо и решава да похарчи цяло състояние, обновявайки и разширявайки замъка.

Именно тя добавя известната италианска  галерия на два етажа, която се разпростира върху моста, построен от Диян де Поатие

След смъртта на Катерина Медичи през 1589 г. замъкът преминава в ръцета на снаха ѝ Луиз дьо Лорейн-Ваумемонт, съпруга на крал Анри III. Когато Анри III е убит през същата година, Луиза изпада в дълбока депресия, от която не успява да се възстанови. В скръбта си Луиза превръща Шато Шанонсо в гробница, оцветявайки спално си помещение изцяло в черно, движейки се из залите на замъка единствено облечена в траурни дрехи.

В крайна сметка Луиза решава да напусне замъка и да го предпише на племенницата си, която към онзи момент е едва на шест години, но вече е сгодена за четиригодишния син на Анри IV и неговата любовница – бъдещият херцог на Вендом. През следващите сто години замъкът постепенно се разпадал, тъй като династията на Бурбоните не проявявали особен интерес към него. Шато Шанонсо изпаднало в забвение за един век, в който много от изградено изгубило своя чар и блясък.

През 1733 г. имотът е придобит от богат финансист на име Клод Дупин

Съпругата му Луиз Дупин основава литературен салон в Шато Шанонсо, привличайки блестящи умове от епохата като Волтер, Шарл дьо Монтескьо, Бернар дьо Фонтенел, натуралистът Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон, както и драматъргът и романист Пиер Мариво.

Когато Френската революция избухва революционерите заплашват да унищожат замъка, който виждат като символ на грамаданството и разточителството на монархическото управление. Луиз Дупин успява да спаси Шато Шанонсо, единствено, защото напомня на тълпата, че това е единственият мост над реката в този район. На километри от него не е имало друго стабилно съоръжение, където граждани, войска и каруци да преминават безопасно.

Последната жена, която е оставила своя почерк върху замъка носи името Маргьорит Пелуз – богата наследница, купила замъка през 1864 г. Тя започнала старателно да го реставрира и възстановява с надеждата да го върне към някогашния му блясък и слава. Тя успява почти изцяло да възстанови интериора на Шато Шанонсо, като в същевременно премахва няколко допълнения, направени от Катерина Медичи. За съжаление, Маргьорит Пелуз инвестира толкова много средства в реставрацията на замъка, което в комбинация с разточителния ѝ и неразумен начин на живот във финансово отношение, я води до банкрут и тя е принудена да продаде замъка.

Хосе Емилио Тери, кубински милионер, е придобива замъка от Мадам Пелуз през 1891 г. Само 5 години по-късно, през 1896 г. Хосе  Тери го продава на друг член на семейството – Франциско Тери.

Сегашният собственик на Шато Шанонсо е Анри Мение, член на семейството Мение, които са известни със своите шоколадови бонбони.

Анри Мение го придобива през 1913 г., а семейството му все още е собственик на замъка

По време на Първата световна война, роднина на Анри – Гастон Мение превръща галерията в болнично отделение, където да се оказват грижи за ранените френски войници. През Втората световна война замъкът е бомбардиран от германците през юни 1940 г. Шато Шанонсо също е бил спасителен бряг от нацистката окупирана зона, която е свършала именно от едната страна на река Шер, докато „свободната“ зона и спасението били на противоположния бряг на реката. Впоследствие окупиран от германците, на 7 юни 1944 г. замъкът е бил бомбардиран от съюзниците, когато е унищожен параклисът, а прозорците му били изпочупени.

След края на войната, съдбата е далеч по-благосклонна към замъка и той, най-накрая, след толкова много години на разрушения, перипетии и проблеми, се завръща към оригиналния си блясък и дори семейство Мение го превръща в още по-красив, вълнуващ и прелестен замък.