Palatka.bg
светлина

В Европа се появяват нови източници на светлина с развитието на селското стопанство

Освен че развитието на селското стопанство води до революция в храненето на европейците, то е причина и за промяната в източниците на светлина, това твърди археологът д-р Tunia, работещ в района на днешна Полша.

 

В района на днешна Полша до около 5-то хилядолетие преди Христа, за да засвети тъмнината, хората са използвали светлината от огньовете и вероятно факли под формата на дървени пръчки.

Осветлението се е променило с познанията за селското стопанство и земеделието, идващи от Близкия изток в Европа.

Защо се е случило това?

Защо се е случило това?

По време на разкопките на територията на Полша – главно на балтийското крайбрежие – екип от археолози открива не само кухненски принадлежности, но и елементи, които имат различна функция. Вероятно се касае за прости лампи. Формата на тези предмети наподобява „лодки”. Според изследователите, основната им част е контейнер за запалими вещества. Светлината е получавана чрез запалване на нещо.

В района на днешна Полша до

Според учените „най-ярката“ област в края на Мезолита и началото на неолита е Балтийско море, включително северната част на днешна Полша, където археолозите откриват много съдове, които вероятно са служели като лампи.

Колкото по-навътре на европейския континент отивате, толкова по-малко източници на светлина се намират. Вътрешното пространство, според изследователите, е било доминирано от факли. Те обикновено не са запазени за нашето време и археолозите не ги срещат по време на разкопките.

Предметите, които наподобяват лампи, идват от области южно от Карпатите, но може би те ще бъдат намерени и в Полша, смятат от екипа.

Досега са открити много малко керамични форми в южната част на Полша, във формата на двойно-конусовидни малки съдове с отвори. Възможно е те да са били използвани като лампи.

Основният проблем е достъпът до запалими вещества

Основният проблем е достъпът до запалими вещества

Само по море е имало достатъчно голямо количество налична суровина за производството на горимите материали, използвани в лампите – това е мазнината, получена от морските обитатели. Колкото по-на юг от балтийското крайбрежие отивате, толкова по-чести са факлите. Според учените, факлите не са били увити или намазани с нищо, хората са използвали естествените смоли в дървесния материал.

Археолозите, като детективи, откриват индиректни доказателства за използването на факли в праисторията.

Например, по време на разкопките в една минерална мина, която е била активна още през неолита, те са намерили дървени въглища – най-вероятно останките от факли или огньове са изгорени там.

Линиите, произведени с въглен, видими на стените на мините, също се считат за доказателство за използването на факли.

Според археолозите, като се започне от неолита, постепенно може да се види желанието сред жителите на Европа да осветят тъмнината.

Но животът им все още се е регулирал от естествения ритъм на деня и нощта. Осветлението обикновено е било необходимо на места, където слънчевата светлина никога не е достигала – в мините, пещерите или … колибите. В домакинствата, огнищата и огньовете се заменят с по-напреднали глинени пещи. Те са генерирали по-малко дим, но са били лоши източници на светлина.

Тъмнината все още е била дълбока, защото тези къщи не са имали много отвори. Изглежда, че основната функция на една колиба е била да осигури подслон и топлина за жителите си и аспектът на вътрешното осветление – особено чрез отвори в стените, прозорците и вратите – е вторичен. А светлина е била нужна при приготвянето на храната.

„Тук често виждаме, че в общности, които все още са живели извън цивилизацията, колибите им са тъмни, без отвори за прозорци, дим, но осигуряват подслон и топлина.” – казва водещият археолог д-р Tunia.

Според него специализираните анализи на възможните керамични лампи могат да донесат напредък в изследванията на праисторическото осветление. Те не са анализирани досега, така че това ще бъде следващата стъпка към разбирането на важен аспект от живота на нашите предци.

Силвия Чалъкова

Силвия Чалъкова е автор с дългогодишен опит в сферата на медиите. Към настоящия момент е автор на imediagroup.bg и има свое авторско предаване в телевизия Евроком "РеФреш за здраве", на което е автор и водещ. Била е част от множество качествени медийни проекти, включително главен редактор на първото български БИО списание „Be Fit“, както и редактор в списание „Кенгуру“, телевизия „Здраве“, където е и сценарист и водещ. Работила е и в сферата на връзките с обществеността като PR и комуникатор. Завършила е магистърската програма „Литературата – творческо писане” в Сoфийски университет ”Св. Климент Охридски” и през 2016 г. издава своята първа книга романът „Пролуката“.