Palatka.bg

„Музеят на провала“ – мястото, където празнуват неуспеха

През 1994 г. американският производител на мотоциклети Harley-Davidson се опитва да извлече печалб от своя култов статут, като пуска на пазара нов продукт: одеколон „Legendary“. Кой не би искал бутилирания аромат на пот, кожа и изгорели газове? Не е изненадващо, че този аромат се оказва абсолютен и 100% провал, чрез които наистина легендарната компания за производство на мотори става за смях. Именно този одеколон се превръща в първия експонат на една наистина интересна експозиция – „Музеят на провала“, разказват National Geographic.

Музеят дава втори живот на повече от 100 продукта, които са с изконно сгрешена концепция и които се оказват същински провал. Най-интересното е, че повечето експонати за разработки на големи и уважавани компании. Посетителите могат да видят много интересни технологични експерименти, които така и не успяват да спечелят сърцата на потребителите. Няколко примера са Apple Newton (електронен органайзер, пуснат от 1993 година), Google Glass (очилата, които щяха да „променят света“), Coca-Cola BlāK (газирана напитка с вкус на кафе) и замразена лазаня, пусната на пазара от Colgate.

Според създателите на музея – провалът не е нещо, от което трябва да се срамуваме, защото той е важна част от успеха. Най-вече в света на новите технологии и иновациите новите продукти са рисков бизнес. Много хора и компании, мислещи си, че пускат гениален нов продукт, се провалят с гръм и трясък. Изключение не правят и най-големите бизнес гиганти като Google, Apple, Coca-Cola, Colgate и т.н. Повечето хора виждат само успеха, но забравят, че зад всеки успешен продукт – стоят много, които са били пълен провал или дори не са видели бял свят. Нещо повече – 80-90% от предприемаческите начинания в световен мащаб са обречени на провал от самото си зараждане.

Провал в името на успеха

„Музеят на провала“ е вдъхновен от посещението на неговите създатели в друг причудлив, но много популярен музей – този на „Разбитите взаимоотношения“ в Загреб, Хърватия. Създателите били възхитени от абстрактната изложба, която показва нещастието и тъмната страна на монетата. Музеите по света са предимно за хубави, красиви и позитивни неща, но света не се състои само от тези емоции.

Затова и създателят, психолога доктор Самуел Уест, взел решение да отвори музей на провала. Негов дом открил в Хелсингборг, Швеция. Той обаче не е музей за кой да е провал. Провалът трябва да е свързан с чисто нов продукт на пазара, който е трябвало да бъде голям пробив и успех, но се е оказал нежелан от клиентите. Например на Уест е било предложено да изложи избухващите телефони Samsung Notes, но той отказал, защото „това не е иновация, а просто лош контрол на качеството. Те не са опитали да пуснат нещо ново, а са объркали старото“.

Освен, че е наистина интересен, Уест прави музея и с друга цел – да погъделичка радостта на хората от провал на другия. Това е нормална психологическа черта на всеки човек, която, иска или не иска, всеки изпитва. В немския език дори има дума за това чувство – “schadenfreude”, която буквално означава „радост от нещастието на другите“. Изследвания са доказвали многократно този феномен, дори при деца. Децата изпитват наслада ако някой, когото възприемат за съперник, се провали – при все цялата им чистосърдечност и чистото. Посетителите пък могат да се изповядат и да преживеят катарзис като оставят на специална стена бележки, на които пишат собствените си провали.

Ироничното е, че „Музеят на провала“ се оказва огромен успех. Той има наистина голям наплив от посетители, а освен това е отразен от много световни медии, радващ се и на голям интерес в интернет. Оказва се толкова известен, че се отваря негов сателитен музей в Лос Анджелис, а експозицията обикаля на турне из цял свят.

Антон Далчев