Титикака е езеро, разположено на границата между Перу и Боливия, намирайки се на около 3811 метра надморска височина, което го прави най-високо разположеното плавателно езеро в света. Изчислено е, че спрямо обемa вода, който побира, Титикака е и най-голямото езеро в Южна Америка.
Титикака е известно с повече от любопитния факт, че дълго време било дом на местни племена. И не, не говорим в образния смисъл на думата дом, а за буквалния факт, че местните народи, които са предхождали дори Инките и са наричани Урос са живели на изкуствено създадени острови, изработени от плаващи тръстики, наречени тотора. Днес, тези острови са се превърнали в основна туристическа атракция в Перу, като местните, а и държавата като цяло се старая максимално, за да развият този туристически потенциал, който може да бъде нешлифованият диамант в сферата на туризма за южноамериканската държава.
Различни компании, а и частни лица организират екскурзии до намиращия се в средата на езерoто град Пуно. Основната цел на островните селища първоначално била отбранителна, тъй като идеята била, че ако възникне заплаха, то, колкото и забавно биха могли да бъдат преместени. Независимо известната доза абсурдност в ситуацията, да си способен да придвижиш цялата територия, която притежаваш, когато си изложен на опасност или нападение е меко казано предимство, имайки предвид, че говорим за период от историята, в който копията и стрелите са били най-застрашително оръжие, с което са разполагали войните.
Най-големият остров дори все още притежава наблюдателна кула, която е почти изцяло изградена от тръстики
Тотората е специален вид папур, който е естествен за езерото и винаги се е развивал в него. Плътните му корени поддържат горния слой на повърхността. Той обаче с времето изсъхва, свива се и трябва редовно да се сменя, като се натрупва допълнително количество тръстики върху най-горния слой. Островите в езерото се променят по размер през годините, а при необходимост е възможно да се създадат нови. Повърхността на островите в Титикака е неравномерна, тънка, а ходенето по нея наподобява ходене по водно легло, поради липсата на упора, клатенето и невъзможността да се пази права линия.
Човек, който не е запознат с особеностите и спецификите на тези острови, може да не се ориентира добре, ходейки по тях и да не забележи кафявите петна, които показват, че на даденото място тръстиката е твърде тънка, несигурна и напоена с вода.
При стъпване върху подобно място е възможно ходещият да потъне и с двата крака в езерото
Не е изненадващо, че тези животоподдържащи тръстики ( буквално поддържащи живота) Заемат централно място в културата на местните племена и тяхната роля не се ограничава само като строителен материал за островите, на които живеят. Голяма част от диетата и медицината на Урос също се въртят около тези тръстикови тръстики. Когато се издърпва тръстика, бялото дъно често се яде за с цел да се осигури нужното на организма количество йод. От столетия местните жители са използвали тръстиката и при болка – нараненото място се “бинтова” с тръстика и според хората тук, тръстиката е служила като силно обезболяващо.
Photo credit: Luna Ball
При тежките горещи в района, когато дори за свикнали с особеното време в района местни, температурите били твърде високи, те “набирали” възможно най-много тръстиката с ръце, разрявали я, като поставяли сърцевината ѝ върху челото си, с което се разхлаждали, тъй като ядрото на тръстиката било приятно хладно. Бялата част на тръстиката може да се използва и за облекчаване на махмурлука, който не мъчи само всеки от нас в събота сутрин след приятна вечер. Неприятните последици от алкохола са познати на човечеството буквално от първата сутрин след първата вечер, в която е създаден алкохолът, като всяко общество е търсило решения за този проблем.
Photo credit: Luna Ball
Е, подобно на почти всичко останало, за местните племена отговорът е…тръстика. Не особено изненадващо, но вероятно вършещо работа, а и какво по-добро от това да използваш наличния материал, който и без това е в излишък. Местните също приготвяли тръстиков чай, а храната ( Е, поне не са яли тръстика, което не би било сякаш шокиращо, имайки предвид колко пристрастени към нея са били тези хора) си готвели на огън, подхранван от тръстика, поставен върху купчина камъни.
Плаващите острови са защитени в Залива на Пуно и са дом на над 2000 жители от племето Урос
Те живеят благодарение на риболов, тъкане, а отскоро най-вече от туризъм. Традиционно те ловели риба от езерото първо за себе си, а на второ място при добър улов и за да я продават на сушата, където търсенето било сериозно. Племето Урос също ловуват птици като чайки, патици и фламингота, както и отглеждат добитък, който спокойно си пасе на островчетата, спокоен, че най-близката опасност е чак на сушата. Или някой близък празник, за който собственикът е склонен на малко разточителство и прясно месце.
Photo credit: Ben Melbourne
Днес местните обаче са основно завладени от духа на туризма и постепенно той се превръща в основен занаят. Организират се занаятчийски щандове, насочени към многобройните туристи, които пристигат на десет от островите всяка година.
И с всяка изминала те стават все повече и повече
За да се поддържат островите в стабилно и безопасно състояние е нужна много физическа работа, която се извършва основно с подръчни материали и човешка физическа сила. Поради постоянния интерес от страна не само на перуанците, но и на чужденците, хората, живеещи там, обръщат все повече внимание на туристите и техните желания. Това води до известни проблеми, които не са новост, когато става дума за рязко повишен интерес на туристи към място, което никога не е имало развит туристически сектор. Местните имат все по-малко време да поддържат в безупречно състояние островите и всичко останало, така че те трябва да работят още по-усилено и продължително, за да се справят с туристите, щетите, които те предизвикват, както и самото поддържане на островите, на които постоянно се появяват проблеми. Без съмнение туризмът предоставя нови финансови възможности на местните жители, но същевременно предизвиква традиционния им начин на живот.
В този казус не може да се вземе категорично едностранно решение, което да удовлетворява местните. Вероятно ще се чуят гласове, че тези острови и традиционния начин на живот на местните трябва да се запази, но нима традициите, културните особености и местните обичаи са по-ценни от желания на живеещите днес там хора? Едва ли.
Photo credit: zug55
Photo credit: Kees Straver
Photo credit: Kees Straver
Photo credit: Michael Stephens
Photo credit: rickz
