Palatka.bg

Първият национален парк на изстрадалия Афганистан – красивият Банд-е Амир

Името Афганистан едва ли събужда във вашата фантазия особено привлекателни природни картини или красиви пейзажи. Ако трябва да сме напълно откровени, едва ли събужда особено привлекатeлни мисли като цяло. Асоциацията за Афганистан най-често е за една суха, прашна и неплодородна страна с планински терени, безкрайни пустини, трънливи ниски храсти и елементарно скроени къщи от кал и други подръчни материали. В центъра на този депресиращ пейзаж обаче може да бъде открита цяла система от грандиозни и впечатляващи езера, в които водата е толкова нереално синя, че изглежда почти като разляло се мастило. Тук се намира природният парк Банд-е Амир, превърнал се в част от историята на една държава, чийто народ е преживял твърде много войни, болести и мъка.

Фотография
Банд-е Амирe национален парк, състоящ се от шест невероятни и  дълбоки сини езера в сърцето на Афганистан – провинция Бамиян

Езерата се намират в подножието на планинска верига Хиндукуш – една от най-високите планини в света и най-западното продължение на Памир, Каракорум и Хималаите. Паркът е само на 80 километра от древния град Бамиян, станал световно известен с бруталните действия на талибаните, които посегнаха не само на хората в района, но и унищожиха най-високите статуи на Буда света през 2001 г. Дори в позитивните материали, в които искаме да представим красотата на Афганистан, доказвайки че дори в държавите, в които най-малко очакваме, има безброй неописуеми природни явления, които заслужават да бъдат разгледани, сякаш е невъзможно да не се наредят и няколко ужасни факта, но историята е именно затова – да ни учи да помним, за да не повтаряме грешките си.

Фотография

Заобиколени от розовите епично извисяващи се варовикови скали, върху които не може да бъде открита почти никаква растителност, зашеметяващите езера изглежда напълно на място, сякаш са изолирана забравена страна на спокойствие, хармония и мир.

Всичко, което не съществува в останала част на Афганистан

Красивите езера са създадени от богатата на въглероден диоксид вода, която се извлича от снега, който се топи през пролетта в околните планини. Водата, както винаги намира изход от планината и се промъква през пукнатини в скалистия пейзаж. Този изтичане на вода бавно се просмуква през варовика, разтваряйки основния минерал – калциев карбонат. С течение на времето, водата отлагаща преципитация от калциев карбонат под формата на стени от травертин превръща езерата в природното чудо, което са днес. Водни каскади от едно езеро към друго и близките травертинни тераси служат за масивни естествени язовири между езерата.

Фотография

Тъмният впечатляващ син цвят на езерата се дължи на яснотата на въздуха и водата. Високото съдържание на минерали в езерата също предизвиква образуването на наситените и разнообразни цветови нюанси в езерото.

От шестте езера Банд-е Панир е най-малкото, с диаметър от приблизително 100 метра

Най-голямото езеро Банд- е-Зулфикар, което е голямо впечатляващите 6,5 километра Най-достъпното от шестте езера пък е Банд-е-Хайбат, което буквално може да се преведе като Грандиозно езеро. Всички езера носят имената Банд-е Голаман (Езеро на робите), Банд-е Камбар (Езеро на роба на Али), Банд-е Хайбат (Грандиозно езеро), Банд-е Панир (Езеро на сиренето), Банд-е Пудина (Езеро на дивата мента), Банд-е Зулфикар (Езеро на меча на Али) и без колебание могат да бъдат наречени центърът и сърцето на афганистанския туризъм, който макар и скромен и крехък, все пак съществува и има своето бъдеще.

Фотография

Местността Банд-е Амир е била привлекателна дестинация за пътешественици още от 50-те години на миналия век. Езерата обаче се превръщат в защитен национален парк едва през 2009 г., въпреки че красотата и уникалността им са национално и международни признати много по-рано – още през 60-те години на XX в. За съжаление, поради нестабилността на правителството по това време и множеството военно конфликти и войни, местността не е била призната за национален парк, което превърнало Афганистан в една от малко държави в света, в които няма нито един национален природен парк. Днес, обхващайки около 600 квадратни километра, Банд-е Амир е първият и единствен национален парк в Афганистан, който също така е включен в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Езерата Банд-е Амир са посещавани от туристи предимно през лятото и късната есен, тъй като високият провинцията Бамиян в Афганистан се намира на изключително висока надморска височина, което определя и често нетърпимия студ през зимата, когато температурите могат да достигнат до -30 градуса.

Фотография
Местните хора, живеещи в близост до Национален парк анд-е Амир до голяма степен разчитат на природните ресурси на парка за препитание

В този район те извеждат скромния си на брой добитък, тук те събират съчки и дърва, с които да се отопляват в тежките и студени месеци от годината, По-голяма част от земеделието, което се практикува в границите на парка разчита единствено на дъждовна вода за напояване и възможността да се използва малко от водата от езерата е почти незаменим шанс за местните бедни животновъдци Въпреки че нерегламентираният лов на птици и малкото бозайници, живеещи в парка, официално да е забранен от службата, охраняваща и грижеща се за парка, няма актуални данни, които да оформят обективен анализ за състоянието на дивата природа и биологичното разнообразие към момента и доколкото животинските видове са засегнати от човешката дейност.

Фотография

След официалното учредяване на парка през 2009 г. е създадена управляваща служба с управител на парка, който отговаря, заедно с група горски пазачи, за управлението и опазването на природните ресурси на парка. Организацията Wildlife Conservation Society е единствената неправителствена организация с офис в парка, подпомагайки парковия персонал и работейки с местната общност за насърчаване на опазването и устойчивото използване на природните ресурси.

Развиването на природният и еко туризъм се очаква да намали местната икономическа зависимост от природните ресурси на парка

Лошата местна икономика, тежкото и студено време, политическата нестабилност, ужасяващата инфраструктура и ограничените външни инвестиции възпрепятстват усилията за привличане на туристи през цялата година. Към момента едва няколко хиляди туристи посещават природния парк годишно, но за съжаление, те са все още много под възможния им максимален брой, варирайки между 5000 и 10 000 души.

Фотография

Макар да сме склонни да забравяме, че всяка страна притежава природни особености и красоти, които заслужават внимание, те наистина съществуват. Да, Афганистан е страна, за която чуваме единствено и само, когато в нея е осъществен поредният терористичен акт, започната е n-тата военна офанзива или талибаните се опитват отново да завземат властта. В тази държава обаче има и гледки, които могат да спрат дъха ни, гледки, които бихме помнили цял живот, ако имаме възможност да посетим и видим със собствените си очи. Вероятно това няма да е факт в близко бъдеще, а може би и в далечно, но тези богатства заслужават нашата надежда, че някой ден ще имаме шанс да им се насладим и оценим.

Фотография
Фотография

Екип iTravel-bg.com