При споменаването на Сицилия мнозина имат противоречиви асоциации: „Сицилия!? Там не е ли опасно? Вулкани, мафиоти, емигранти…“ Подобни коментари чувахме често след като последния щрих от предстоящото ни пътуване по женски до Катания беше измислено и планувано. Но в крайна сметка, нашата сицилианска афера ни остави с впечатления, пропити с мириса на босилек, кафе и сладолед, с дъха на свежото Йонийско море, и с приятния гъдел от погледите на галантните сицилиански мъже. И нямаме търпение да ви ги споделим в три отделни епизода, така както ги усетихме почти кинематографично през лещата на фото-апарата и сърцето си.
Ето един най-ярките спомени, с които ще запомним първото си пътуване до Сицилия, разказан в снимки и на един дъх, извиращ на талази като вълните на Йонийското море, като леките вулканични изригвания на гигантът Етна, като усещане за безвремие и мимолетно удоволствие, към които се връщаме с усмивка за още и още…
Част 1: Маурицио!
Ако уличната масовка на Рим и Милано представлява разнородна по цвят и културна принадлежност глъчка, то в Сицилия през Юни ще срещнете предимно сицилианци. Нищо лошо, разбира се, защото местните са достатъчно екзотични, шумни, мили и отзивчиви хора, които идеално и с готовност ще ви разкрият тайните на Сицилия и нейната история!
Казват, че първото впечатление е най-важното. Нашето първо лично впечатление от сицилианците се случи още на летището, където бъдещият ни хазаин ни посрещна с галантна усмивка. Мъж, малко над средна възраст, който мигновено, безрезервно и с готовност започна да угажда на всички наши молби и прищявки, и на когото посвещаваме този разказ.
Маурицио – име, което ще запомним завинаги и което още от първия си ден в Сицилия започнахме да произнасяме с присъщата италианска протяжност и напевност.
Маурициооо! – все едно буквата „о“ се мултиплицира от самосебе си, а след нейното затихване следва удивителен знак, наподобяващ финален жест на диригентска палка.
Маурициооо! – така го произнасяхме до самия край на престоя си, когато отново на летището горещо прегръщахме любезния си „хост“ с благодарност и обещания да му изпратим всичките си общи снимки веднага след като се приберем в къщи.
Маурицио беше наш верен спътник, безкористен водач и отдаден кавалер през всички дни, в които не трябваше да отработва задължителните часове държавна служба. Посвети ни целият си уикенд с абсолютно удоволствие, просто радвайки се на възторженото ни настроение, разхождайки ни с личния си автомобил из плажове, забележителности. Заедно с него почти стигнахме до урните на местните избори, които съвпаднаха с престоя ни в родния му град. Накара ни да се почувстваме като част от голямото му сицилианско семейство!
Топлото отношение на Маурицио преминаваше ту в тиха ревност, ту в бащинска закрила всеки път, когато „чужди мъже“ понечваха да ни заговорят или се опитваха да ни продадат нещо на улицата. Но охранителната му тактика не пречеше да ни запознава с една камара свои приятели и познати, които се надпреварваха да ни ухажват, черпят и да уйдисват на женските ни капризи.
Ще запомним всички сицилианци по пътя на невинната си сицилианска афера с чувства, пропити от топлината на щедрото слънце и мириса на вкусна италианска храна:
Марио – леко натежал от годините, прекарани в ресторантьорския бизнес, когото шашнахме с разказа си за кирилицата и братята Кирил и Методий;
Антонио – собственик на сладкарница, пълна с различни видове сладоледи и други сладки изкушения, който с усмивка тип „Мона Лиза“ отказваше да вземе пари от нас, и непрекъснато ни предлагаше газирана вода и още сладолед…
Дните през работната седмица започваха бавно и плахо без „покровителството“ на нашия личен водач Маурицио…
Но скоро забързваха своя ход сред плажове и маршрути, лично препоръчани от него самия. Те имаха свой собствен чар и ни даряваха свободата да изпробваме нови сицилиански удоволствия и да срещаме нови мили, усмихнати и гостоприемни сицилианци.
Като например милата бабка от бакалията в Поцило, където бяхме отседнали. Всеки ден тя ни посрещаше и изпращаше с напевен поздрав. Винаги отчетливо преброяваше покупките ни на италиански, за да сме сигурни, че няма да има грешка в сметката. Тази пъргава и усмихната възрастна жена ухаеше на кафе със сладки, на вкусни домати, праскови и кайсии, все едно току-що откъснати от градината й. Заплащахме всичко на учудващо ниски цени и жадно захапвахме по някой плод още на излизане от магазинчето…
Храната на Сицилия расте под жарко слънце и в изключително плодородна вулканична почва, което я прави вкусна, силно енергийна, обилна и достъпна.
Дори и с най-скромния бюджет в Сицилия няма да останете гладни или жадни. Напротив! Защото в Сицилия отвсякъде ви дебне шанса да срещнете вашия Маурицио, своята малка пъргава и приказлива продавачка, своите Марио или Антонио. В колкото по-закътано селце се озовете, толкова по-глезени и задоволени ще се почувствате, стига да запомните няколко важни сицилиански правила:
Първо: Магазините затварят за дълга сиеста между 1 и 5 часа следобед;
Второ: Много от малките ресторанти не разполагат с меню, а разчитат на моментни доставки, на благоразположението на готвача и сладкодумието на сервитьора си;
И последно, но основно правило: Нищо в Сицилия не се случва по предварителен план или разписание, но въпреки това тук всичко е възможно!
Или както един сервитьор любезно ни осведоми във връзка с молбата ни да включи определени съставки в поръчаното от нас блюдо:
„I don’t understand, but it’s possible!”
Запомнете, че в Сицилия важи основното житейско правило, според което колкото по-малко очаквания имате – толкова по-приятно изненадани ще бъдете!
Ще запомним сицилианския колорит също и с многобройните венчавки и празненства, на които станахме неволни свидетели. Ако споделяте традиционното вярване, че булките носят късмет – разходете се по улиците на произволен сицилиански град или село в петък или в самия край на седмицата. Може да зърнете някой късмет или да получите романтично вдъхновение!
Ето ви и една чудесна идея, вдъхновена от малките ни романтични разходки из областта на Катания с нашия мил Маурицио: Меден месец в Сицилия, защо пък не!
