Palatka.bg

Езерото от лава на върха на вулкана Нирагонго и драматичната съдба на парка Вирунга в Конго

Вулканът Нирагонго  се намира в националния парк Вирунга в Демократична република Конго, на около 20 километра северно от град Гома и езерото Киву. Той е един от най-активните вулкани в Африка и е един от осемте вулкана в района. Основният кратер на вулкана е широк около два километра и обикновено в самия му център се образува впечатляващо езеро от лава, което изглежда точно по начина, по който сме си представяли вулканите, когато сме били деца.

Eзерото с лава на върха на планината Нирагонго е смятана за най-активното, впечатляващо и значимо в модерната история на планетата. Дълбочината на езерото от лава варира значително в зависимост от дейността на вулкана. Максималното регистрирано ниво на езерото лава е около 3250 м – точно преди изригването през януари 1977 г. Тогава дълбочината на езерото е била внушителните 600 м. Количество лава, което дори не можем да си представим. 600 метра течен ад.

На науката все още не е напълно известно колко активен е вулканът в исторически план и каква точно е неговата възраст, но от 1882 г. той е изригнал най-малко 34 пъти, включително е имало много периоди, при които активността му е продължавала с години, създавайки зрелищното езеро от лава в центъра на кратера на върха на планината.

Лавата, която вулканът изхвърля при изригвания, често е необичайно течна, което вероятно се дължи на наличието на мелилит нефелинит – богат на алкали тип вулканична скала с необичаен химичен състав. Поради течното си състояние потоците от лава, раждащи се в недрата на Нирагонго могат да се спускат надолу по склоновете със скорост до 100 километра в час. Тази скорост е многократно по-голяма от обикновената. В повечето случаи лавата се движи с 5-6 километра в час, което отговаря на скоростта на човешкото ходене и рядко потоците представляват опасност за живота. Често те дори могат да бъдат спокойно наблюдавани отблизо.

Между 1894 и 1977 кратерът е имал постоянно активно езеро от лава

На 10 януари 1977 г. стените на кратера се пропукват и езерото от лава се изляло за по-малко от час, достигйки до близките села и убивайки най-малко 70 души. Някои доклади и проучвания представят много по-високи цифри, като в някои случаи те достигат до няколко хиляди души. Опасностите, породени от подобни изригвания, са уникални за за планината Нирагонго. Никъде другаде по света толкова стръмен стратовулкан не е образувал езеро с толкова течна и бързо движеща се лава.

Друго голямо изригване на вулкана се случва на 17 януари 2002 г. Учените наблюдават притеснителна активност и сигнализират на правителството, което издава официално предупреждение за опасност от изригване. Над 400 000 души са евакуирани от близкия град. Те прекосяват границата с Руанда и са настанени в град Гисени, докато отмине изригването. Въпреки взетите предпазни мерки минимум 147 души загиват по време и след изригването от задушаване от въглероден двуокис. Други умират, затиснати от падащи сгради, които се срутват, заради лавата и образувалото се земетресение в района.

Само шест месеца след началото на изригването през 2002 г. вулканът Нирагонго отново изригва

Активността на вулкана продължава и до днес, но в момента тя е относително ограничена до кратера, където се е образувало друго езеро от лава – около 250 метра под нивото на езерото от 1994 г.

Ако проявявате интерес към вулкана Нирагонго и природния парк Вирунга в Демократична република Конго имате възможност да ги посетите. През последните десетилетия местното правителство се опитва да монетаризира интереса към региона, организирайки туристически обиколки и посещения.  Националният парк Вирунга е една от най-биологично разнообразните защитени зони на планетата. Половината от цялото биоразнообразие в Африка на юг от Сахара може да бъде открито тук.

Паркът е и геоложко чудо и е дом на два от най-активните вулкани в света. За огромно съжаление, през по-голямата част от дългата си история, националният парк Вирунга и природните чудеса на територията му, са били сериозно застрашени от въоръжени конфликти. Благодарение на отдадеността на рейнджърите и пазителите на парка, Вирунга успява да оцелее, както и да бъдат съхранени уникалните природни феномени в района. Някои местни политици, Европейският съюз, природозащитници, филантропи и частни донори също изиграха жизненоважна роля в спасяването на Вирунга.

Паркът е основан през 1925 г. от краля на Белгия Алберт I и първоначално е бил известен като Албертския национален парк

Вирунга е първият национален парк на Африканския континент. Паркът е основан главно, заради нуждата да се защитят планинските горили, живеещи в горите в региона, контролирани от Белгийско Конго, както била известна колонията тогава. По-късно паркът Вирунга е разширен на север, за да включи равнините Руинди , езерото Едуард и планината Рувензори.

През първите 35 години на съществуването на парка бракониерството било сведено до минимум, а  устойчивият туризъм процъфтявал, благодарение на работата на голям брой специално селектирани местни рейнджъри и професионално обучени охранители. С годините обаче използването на ресурсите на парка, ловът и риболовът стават все по-голям проблем.

Когато белгийците напускат Африка и Конго обявява независимост през 1960 г., общественият ред в новата държава бързо се влошава чувствително. Това, разбира се моментално оказва влияние и върху Вирунга. Едва през 1969 г., когато президентът Мобуту започва да проявява личен интерес към опазването на природата, статусът на парка е възобновен. По време на процеса на възстановяване паркът е преименуван на Национален парк Вирунга и е създаден първият конгоански орган за опазване на дивата природа. Институтът за конгрес на опазването на природата или все още отговаря за защитените зони на Конго и до ден днешен.

През по-голямата част от седемдесетте години на миналия век, състоянието на парка е стабилно

Чуждестранните инвестиции помагат за подобряването на инфраструктурата и учебните заведения на региона, а паркът става популярна дестинация за туристите. През този период Вирунга посреща средно 6500 посетители на година, което, имайки предвид условията и година не е чак толкова лошо постижение. През 1979 г. ЮНЕСКО определя парка за обект на световно наследство.

В средата на 80-те години режимът на Мобуту постепенно започва да губи влиянието си върху властта и обществото. Страната потъва в хаос, а Вирунга, подобно на цивилното население, страда ужасно. Ширещото се бракониерството унищожило големи популации на бозайници в парка, инфраструктурата била унищожена и много рейнджъри били убити. Конгоанският орган за дивата природа бързо изгубва контрола над Вирунга и ЮНЕСКО променя статута на обекта на световното културно наследство, определяйки го като „застрашен“.

През следващите двадесет и пет години щабът на парка е подложен почти непрекъснато на съдебни процеси и заплаха

Бежанската криза, предизвикана от геноцида от 1994 г. в Руанда допълнително допринася за масовото и неконтролируемо унищожаване на парковите гори и разпространението на въоръжените милиции в рамките на територията на целия парк. Войната в Киву, най-скорошната конфронтация в Конго, се съсредоточава именно в парка. Бунтовнически сили, които завземат централата на парка изгонват персонала на Вирунга. До края на 2008 г. изглежда, че паркът Вирунга е обречен.

Политическата ситуация в Демократична република Конго обаче се е променила драстично оттогава насам. Паркът се е върна в ръцете и под контрола на Конгоанският орган за дивата природа и се радва на най-голямото възраждане на туризма и развитието си в цялата история. Международните донори инвестират в развитието на инфраструктурата на парка на безпрецедентни нива. Управлението на Вирунга е ефикасно, стабилно и прозрачно, а очакванията, амбициите и мечтите за развитие на парка сякаш никога не са били на по-високо ниво.

За съжаление, атмосферата отново е помрачена на 2 юни 2018 г.

Директорът на парка Еманюел де Мерод публикува съобщени, че при трагичен инцидент на 11 май един от рейнджърите охраняващи парка е убит, а трима души, включително двама посетители са отвлечени. Впоследствие и тримата са освободени. С цел повишаване на сигурността, паркът наема допълнителен персонал по сигурността. Назначение са, както местни охранители, така и международни експерти.

Въпреки всичко усилия е очевидно, че районът на Вирунга е дълбоко засегнат от несигурност в страната и че това ще бъде ситуацията, поне за известно време. За да бъде Вирунга  напълно безопасно за туристи място
са необходими много по-строги мерки, отколкото в миналото. Това ще изисква много значителна инвестиция, както на местно, така и на национално ниво. За съжаление, всички тезиа фактори и проблеми правят отварянето на парка за посетители през тази година – невъзможно.

От управата на парка пишат, че за тях това е било изключително трудно решение, натоварено с огромно количество разочарование за всички, свързани с парка, наблюдаващи невероятното въздействие, което туризмът оказва върху живота на хората в района на Вирунга. Затварянето на парка представлява и огромно финансово напрежение за управата му, но колкото и тежко да е това решение, то е и единствената отговорна стъпка, която можем да се вземе при настоящите обстоятелства.

 

Екип iTravel-bg.com