Palatka.bg

Сухите долини на Макмърдо в Антарктида: Най-сухото място на Земята

Когато чуем името Антарктида несъмнено в съзнаниетo изниква картина за една безкрайна ледена пустиня,  покрита единствено с лед и сняг. Макар и да звучи особено за съзнанието, не всички части на Антарктида са покрити със сняг. Районът на Сухите долини на Макмърдо е почти изцяло лишен дори от най-малкото количество сняг. Те се намират в района на Антарктида, който е най-близо до Нова Зеландия. Тези „сухи“ долини получават еквивалент само на 10 см вода годишно, и то под формата на сняг. Напълно лишен от сухоземна растителност, районът се смята за една от най-екстремните пустини и за най-сухото място на планетата. Долините са с размер от 4800 квадратни километра, което представлява едва около 0,03% от цялата територия на континента, но формирайки най-големият район без лед в Антарктида.

Сухите долини са толкова различни от останалата част на континента, поради местоположението си

Долините са разположени между високите над 4000 м. Трансарктическите планини, които блокират възможността ледът от изток до достигане морето Рос. Няколко езикови ледници се промъкват през пролуките, но всеки лед, който се разпада от ледниците, бързо преминава от твърди към изпарения в суха атмосфера. Уникалните условия в сухите долини са причинени и от катабатични ветрове; те се появяват, когато студеният, плътен въздух се изтегля надолу от силата на гравитацията. Вятърът може да достигне скорост от 320 километра в час, да загрява при спускане и да изпарява цялата вода, лед и сняг.

Първоначално сухите долини се смятали за лишени от какъвто и да е било живот. Не е изненадващо, че изследователят Робърт Скот, който открива долините през 1903 г., поглеждайки над една от тях я е нарекъл „Долина на смъртта“.

Но Робърт Скот грешал

Изследователите са открили, че сухите долини са дом на различни екстремофили (организми, които живеят в екстремни условия). Сред тях са лишеите и мъховете, общностите от микроби (включително цианобактерии) и нематоди (микроскопични червеи). Тези организми са претърпели дълбоки еволюционни промени, които им позволяват да оцелеят в една от най-суровите и тежки среди на планетата.

Бактериите, живеещи в сухите долини, са защитени от сухия въздух в относително влажните пространства под скалите. Анаеробните бактерии, чийто метаболизъм се основава на желязо и сяра, живеят в температури в минусови температури под ледника Тейлър, и оцветяват червения лед, който е и причината за смятаните за мистерия в миналото „Кървави водопади“.

 

Екип iTravel-bg.com