Palatka.bg

Безценните будистки статуи в Афганистан, които талибаните безвъзвратно заличиха

Имайки предвид събитията през последните десетилетията и асоциациите, които имаме с Афганистан е трудно да се повярва, че тази разкъсвана от войни и религиозен екстремизъм, страна някога е била мирна и спокойна будистка територия. Поклонници от цяла Централна и Южна Азия са идвали в този отдалечен планински район, построявайки гигантски манастири и колосални статуи, изкопавайки пещери в пясъчниците, където откривал спокойствие, тишина и място за медитация. Будизмът е проникнал в Афганистан през първи век от Кушанската империя в историческия район Бактрия в Централна Азия. Най-известният император на тази държава – Канишка Велики бил голям поддръжник на будизма. Неговите завоевания и патронаж над будизма играели важна роля в развитието на Пътя на коприната и разпространението на будизма от планините Каракорум до Индия, Китай и други територии в Азия. Важен елемент от разпространението на религията били красивите будистки статуи.

След като ислямът нахлува мощно в Централна Азия и в древния район Хинду Куш в Афганистан, религиозните владетели веднага демонстрирали своята религиозза нетърпимост към други религии и заповядали да бъдат унищожени всички будистки обекти в района, който владеели. Ислямът се превърнал в държавна религия и будизмът изчезнал.

Столетията на войни превърнали в развалини много важни археологически обекти и музейни колекции, които или били ограбени или унищожени. Последните брутални разрушително действия се случиха не много отдавна в исторически план, когато две монументални статуи на Буда близо до град Бамият бяха взривени от талибаните през 2001 г.

Районът на Бамиян е бил известен център на будизма

Китайският монах от седми век Сюен Дзан описва града като процъфтяващ будистки център „с повече от десет манастира и повече от хиляда монаси“. Двете фигури на Буда били високи съответно 36 . и 154 м. и били украсени в „ослепителен златист цвят и с брилянтни скъпоценни камъни“. Историците смятат, че монументалните скулптури на Буда са издълбани в скалите между трети и шести век.сл.н.е. Те вероятно са били най-известните културни забележителности на региона, привличащи многобройни поклонници от всички краища на света.

Древният град Саманган на брега на река Хулм също бил важен будистки център. Будисткото минало на града все още може да се види под формата на скален манастирски комплекс, издълбан в скалите.

Двете статуи на Буда са издълбани директно в пясъчните скали, а детайлите са добавени с мазилка

Впоследствие за още по-ясно представяне на детайлите статуите са нарисувани, така че да имат ясни лица и ръце. Вглеждането в детайлите е било толкова сериозно, че е било възможно дори гънките на кърпите им да се видят.По-голямата статуя е карминова червена, а по-малката – многоцветна. По-голямата част от слоя боя обаче е изчезнал с течение на времето още преди идването на талибаните. Смята се, че докато телата на статуите са били изработени от пясъчник, докато лицата им били боядисани голема дървени маски.

През март 2001 г. по заповед на талибанския лидер Мулла Мохамед Омар двете статуи са взривени с динамит и унищожени. Те били обявени за фалшиви идоли, но това не е единствената причина, поради която статуите са унищожени. Специален пратеник, който посещава Съединените американски щати скоро след като статуите били сринати със земята, заявява, че те са били унищожени в знак на протест, че международната помощ за тяхната поддръжка е запазена, докато страната едвам се справяла с глада и хиляди хора умирали от недохранване.

Афганистанският външен министър към онзи момент заявява, че става въпрос за ислямското религиозно иконоборство и недопускането на съществуване на идоли. Унищожаването на статуите се възприема като пример за нетърпимостта, която талибаните имат към другите религии. След взривяването на статуите много държави обещават подкрепата за ново изграждане на статуите.

Преди да бъдат унищожени, двете статуи бяха най-големите статуи на Буда в света

Интервенцията на талибаните не беше първият път, в който двете статуи са обект на разрушение. Около 1221 г. статуите са били нападани по заповед на монголския владетел Чингис хан, а през 18-ти век персийският крал Надер Ашар също изстрелва тежка артилерия към тях. Лицето на по-голямата статуя е унищожена от афганистанския крал Абдур Рахман Хан като отговор на гражданския бунт на шиитското етническо малцинство Харазейци.

Този път унищожаването на статуите продължило няколко седмици

Първоначално талибаните се опитвали да сринат статуите с обикновени оръжия и артилерийски снаряди, но резултатът не бил исканият от тях, тъй като по този начин само увреждали статуите. В крайна сметка те решават да използват добрия стар метод – динамит. Множество чуждестранни експерти по оново време финансират възстановяването на статуите от нанесените от неблагоприятното време щети. Ръководителите на талибаните искали парите да бъдат отклонени, за да помогнат за изхранването на гладуващите в страната, които били засегнати от ширещ се глад.

Експертите не можели да реагират, тъй като парите били насочени за възстановяването на статуите, но същевременно с това липсвало и доверие в международната общност по отношение на талибаните и техните мотиви. Много политици и анализатори твърдяли, че дори Афганистан да получи пари, с които да се помогне на гладуващите в страната хора, то средствата ще бъдат още веднъж пренасочени за закупуване на оръжия. Вероятно, подобно на много други случаи, така и тук истината е някъде по средата. В страна, пълна с хора, които бавно умират от глад, е разбираемо неглижирането на ситуацията от международната общност, да породи известен гняв. Което естествено не е оправдание за нито едно от зверствата, които табиланите извършват.

Днес статуите са почти напълно изчезнали

След разрушаването на двете статуи обаче са открити 50 нови пещери, а в 12 от тях са намерени неизвестни и неизследвани до момента стенописи. Предполага се, че те са били създадени между 5-ти и 9-ти век и е вероятно те да са били направени от художници, пътуващи по пътя на коприната. Смята се, че тези картини биха могли да бъдат най-старите живописни картини, които човечеството познава.

Работата по възстановяването на двете статуи е започнала, макар и с бавни темпове. Използва се техника, наречена анастилоза – това е техника, при която остатъците от оригинала се комбинират със съвременни материали. Смята се, че най-малко половината от двете статуи могат да бъдат реставрирани от парчетата. Проектът е подложен на множество критики, тъй като някои смятат, че те трябва да останат така, както сега, за да ни напомнят за случилото си, а други са на мнение, че е далеч по-разумно милионите, които ще бъдат изразходвани за двете статуи да бъдат използвани за подобряване на условията на живот в региона.

Снимка на корицата: DVIDSHUB/Flickr

Екип iTravel-bg.com