През 2018 всички, които разбират важността на запазването на природата се поздравиха с една победа. Националният парк Чирибикете, разположен в сърцето на колумбийска Амазония, беше разширен до 4,3 милиона хектара. Така той стана най-големият национален парк в света, който защитава тропическите гори.
Тази новина бележи кулминацията на десетилетия усилия на екологичните власти и съюза за опазване на новите защитени територии в Колумбия, подкрепен от WWF. Чирибикете е обявен и за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Мери Лу Хигинс, директор на WWF-Колумбия разказва :
Това е много важен крайпътен камък за Амазония и за опазването на горите в световен мащаб. Това също е определящ момент за защитаването на ключовите екосистеми в Колумбия. Чирибикете е много специален със своята биологична, културна, хидроложка и археологическа стойност. Той е дом на скално изкуство и визуални извори от необикновена величина, както и на коренни жители, с някои от които нямаме контакт или са в доброволна изолация. Разширяването и признаването на това уникално място за световно наследство е важна стъпка към запазването му за бъдещите поколения.
Всъщност този сякаш излязъл от холивудска продукция „изгубен свят” е изключително трудно да бъде посетен. Това е една от най-недокоснатите и неизследвани зони на планетата. Чирибикете ревниво крие древните си тайни – гигантски скални образувания, мощни амазонски реки и праисторически пещерни рисунки.
Чирибикете е дом на хиляди растителни и животински видове, много от които се срещат само тук. Сред тях има и застрашени от изчезване – тапир, гигантска видра, гигантски мравояд, вълнеста маймуна и ягуар. Един от най-редките видове тук е изумруденото колибри, което се е превърнално в нещо като Светия Граал на птиците и е почти невъзможно да се види!
Тропическата гора е от жизненоважно значение и за местните общности, много от които са избрали да живеят без контакт с „цивилизования свят”.
Чирибикете – скритата планета
Колумбия приютява едни от най-изолираните и диви места на Земята – от 42 национални парка в страната само около половината са отворени за туризъм – но никой не е по-див и неоткрит от гигантския Чирибикете.
Често го описват като един от най-неизследваните региони на планетата, един от малкото истински “изгубени светове” на 21-ви век. Поради огромния му размер и трудната му достъпност, проучена е само една минимална част от парка.
Чирибикете се състои главно от тропическа дъждовна гора и савана. Грандиозно изключение в тучния зелен пейзаж са едноименните планини. Това са група изолирани планински маси в сърцето на колумбийския Амазония и се смятат за едни от най-старите скали на планетата.
Реките Куняре и Месай преминават през сърцето на парка, образувайки буйни водопади и бързеи по протежение на пътя, а по периферията текат Апапорис, Яри и Туния. Много от реките тук са от така наречените „черноводни реки” заради специфичния цвят на водата си. Те бавно се движат през обрасли с дървета блата и тресавища и танините от гниещата растителност правят водата прозрачна и киселинна, тъмно оцветена и приличаща на чай.
Температурата през цялата година е практически постоянна – около 24°С, но разликите между деня и нощта са чувствителни. Най-дъждовно е от април до юли, а най-малко валежи има от декември до февруари.
Снимка: Carlos Castaño Uribe, CC BY-SA 3.0
В дебрите на парка са открити образци на скално изкуство отпреди 20 000 години. За тях се говори още от 40-те години на миналия век, но за първи път през 2014 фотографът Франсиско Фореро Бонел успява да ги намери и заснеме от хеликоптер. Върху камъните в района им десетки хиляди пиктограми и изображения на хора, животни и загадъчни предмети.
ЮНЕСКО ги определя като „шедьовър на човешкия творчески гений” и „паметник с общочовешко значение”.
Чирибикете – забранената гора
Чирибикете разпалва въображението и защото единици са тези, които могат да се похвалят, че са го виждали със собствените си очи. Какво го нарежда сред местата по света, забранени за туристи?
Достъпът до по-голямата част от парка не е разрешен за туризъм и развлекателни пътувания. Учените и филмови екипи понякога се допускат, за да проучат биоразнообразието от първа ръка, но за любителите-пътешественици да стъпят в този национален парк си остава мечта.
Дори човек да не е професионален изследовател, има все пак един шанс да види лично този древен загубен свят. Добрата новина е, че има възможност да се насладим на невероятни гледки към могъщите скали и забравените реки, криещи се в Чирибикете. Лошата новина е, че тя не е евтина.
Единственият начин за това е полет над необятния парк с специализиран самолет. Всеки, който има достатъчно смелост и около 600 щатски долара може да се наслади на едночасов полет над парка, излитащ от близкия град Сан Хосе дел Гуавайра.
Ако това е в рамките на Вашия бюджет за пътуване, побързайте да планирате следващата си почивка – благоприятният сезон наближава, както и времето за зимна ваканция на топло.
Съществуването на Чирибикете, както и на останалите части на Амазония, е застрашено. Макар и да изглежда внушителна и кипяща от живот, джунглата е много уязвима. А освен красива тя е и жизнено необходима за Земята и човека.
