Куриозна, но много тревожна, новина предават световните медии. Повече от 100 от гигантските и застрашени Слонски костенурки, живеещи само на Галапагоските острови, са били откраднати.
Слонските костенурки са най-големите костенурки на планетата. Те достигат размери от над 1.8 метра дължина и тегло до над 400 килограма. Костенурките могат да живеят до 200 години и са застрашен вид. Тяхната максимална скорост е до 3 км/ч и те са най-големите бронирани създания на Земята.
Местообитанието им е единствено на Галапагоските острови, които се намират западно от Еквадор в Южна Америка, като островите са кръстени именно на тях. Когато островите били открити тук живеели над 200 000 костенурки, но днес от тях са останали едва около 15 000. Причината са изтребването им била, че те са лесна и вкусна плячка за китоловците и пиратите, кръстосващи региона.
Костенурките са ценен и защитен вид, затова кражбата на толкова много от тях е шокираща. Около 123 млади костенурки са били откраднати от специално съоръжение, предназначено за тяхното размножаване. Местната полиция е започнала да разследва кражбата им, като крадците ги очакват до 10 години ефективна присъда „лишаване от свобода“.
Костенурките са били откраднати наведнъж, защото в съоръжението няма никакви защитни мерки – камери, охрана, сензори и други. Никой обаче не би предположил, че някой би искал да навреди на тези толкова популярни и обичани създания. Те са основната забележителност на островите и привличат хиляди туристи и любители на природата тук всяка година. Галапагоските острови, вулканичен архипелаг на 1000 км от брега на Еквадор, са защитено местообитание и през 1979 г. са получили статут на ЮНЕСКО за световно наследство.
Благодарение на изолираното си местоположение те разполагат с огромно био разнообразие от растителни и животински видове, много от които вече не се срещат никъде другаде на планетата – около 30 процента от растенията, 80 процента от земните птици и 97 процента от влечугите съществуват само на островите, разказва The Independent.
Самият Чарлз Дарвин посещава Галипагос през 1835 г. и неговите наблюдения върху начина, по който всеки от подвидовете гигантска костенурка се адаптира към специфичните условия на острова, на който живее, са едно от основните му вдъхновение за Теорията на еволюцията.
