Palatka.bg

Странната история на погълнатия от океана град Холсандс във Великобритания

Великобритания изчезва. С подобни бомбастични и шокиращи заглавия вероятно биха публикували множеството жълти вестници на Острова, ако обърнат внимание на един научен факт. Всяка година поне метър земя се отмива от буйните вълни на Атлантическия океан. На всеки няколко десетилетия по едно малко селце или поне няколко къщи изчезват под напора на мощния океан. От брега на Йоркшир на север, до култовите и легендарни скални образувания на южния бряг на Англия, морето печели битката със сушата, завоювайки средно между метър и половина в северната част на страната до 20 сантиметра в южната част. По-специално обаче крайбрежието на Холдърнес, разположено на източния бряг на Англия, северно от устието на река Хъмбърю. То е едно от най-бързо ерозиращите крайбрежия в цяла Европа, което се дължи на меките глинести скали, които се предават под напора на мощните вълни. Именно тук е съществувало и градчето Холсандс.

От времената, в които Римската империя владее Великобритания до днес около пет километра земя са завзети от морето, включително най-малко 23 население места. Като цяло, повече от една четвърт от британската брегова линия е подложена на ерозия с темпове по-високи от 10 сантиметра годишно.

Доказана факт е, че ерозията по крайбрежията е неизбежен естествен процес, но понякога и човешката дейност, подхранвана от алчността, може да го причини и/или засили. Известен пример за изкуствена създадена ерозия и урок за човечеството като цяло е историята на изоставеното днес крайбрежно градче Холсандс в южната част на графство Девън. В началото на 20-ти век Холсандс  е дом на малка риболовна общност с около четиридесет къщи и население от около 160 души. До началото на 1917 г. оцелява само една къща. Ерозията, която довежда до края на съществуването на Холсандс не е постепенна и развиваща се в рамките на няколко години, което обикновено се случва с подобни населени места, построени близо до ерозиращата брегова линия. В Холсландс всичко се случва мигновено.

Градчето изчезна по време на една бурна нощ

Холсландс е бил построен върху скалист бряг, в близост до Ламанша. Мястото изглеждало сигурно и спокойно. Морето не било прекалено бурно или опасно, а и между селото и морето имало дълъг и широк чакълен плаж, който осигурявал защитен буфер от силните вълни, идващи от изток. Дори Великата виелица от 1891 г., която поразява южна Англия и потапя десетки кораби в Ламанша не успява да нанесе особено много щети на построеното малко рибарско градче. Но всичко щяло да се промени три години по-късно.

През 1894 г. Кралският флот предлага да се разшири военноморският док в Кийхам, район, намиращ се в близост до Плимут. Проектът щял да изисква около 400 000 кубически метра камъчета. Скоро било решено, че чакълът щял да бъде осигурен от Старт Бей, северно от Холсландс. Работата започва през април 1897 г. и скоро 1600 тона материал били извозвани всеки ден. Ефектът от дейността на машините започнала да се усещаше почти моментално и в самото селище Холсландс. Плажът започнал да губи своята форма и ниво, което логично разтревожило местните хора, които поискали местният парламентарен представител да се намеси и да спре все по-опасната операция. Били проведено разследване, но инженерната фирма, на която била възложена поръчката за драгиране, поддържала мнението, че плажът ще бъде естествено запълнен с нов пясък и камъчета, така че извозването на чакъла продължило.

 

Компанията твърдяла, че няма опасност за местните жители или тяхната собственост

Това, което фирмата не разбирала по онова време, или може би разбирала перфектно, но пренебрегнала в името на печалбата, е че тези специфични малки камъчета на плажа Холсландс се появили преди хиляди години по време на последното осезаемо издигане на моретата в края на Ледниковата епоха. Никъде е околността не можело да се намерят подобни камъчета и било невъзможно да се компенсира стореното до момента.

Така че, когато били преместени тези специални камъчета, вълните и теченията запълнили създадените огромни празни пространства с пясък и обикновени камъни от морето, превръщайки плажа в осезаемо по-тясна зона, позволявайки на водата да се промъква все по-близо до къщите на местните хора. Преди да започне операцията по време на най-високия пролетен прилив водата не се приближавала на повече от 20-ина метра от къщите. В течение на строителните работи водата се доближавала само на метър от близката до брега къща. През следващите 5 години започнали да се появяват пукнатини в къщите в южния край на градчето, а малката морска дига била унищожена.

В крайна сметка под натиска на няколко рибарски къщи, които били сериозно засегнати от действията на компанията, Великобритания отнема лиценза за строителни дейности в района през 1902 г.

През тези пет години обаче вече били преместени над 660 000 тона материал

Градчето Холсандс било вече стабилно засегнато към този момент, но все ощепоследиците не били фатални. Местният хан, наречен Лондон изгубил кухнята, спалнята и избите си. Няколко семейства били преместени в друго селище, а населението паднало на 93-ма жители, а през 1906 година вече било 79. Нова по-силна дига била построена и местните жители вярвали, че най-лошите им дни са останали зад гърба им. За съжаление, грешали.

Най-лошото тепърва предстояло

На 26 януари 1917 г. буреносна и мощна буря ударила Източното крайбрежие, като вятърът бил страховит. Той давал сила на огромните вълни, които вече не били спирани от нищо. Съществуващият в миналото плаж вече не бил тук, за да защитава местните жители и вълните се разбива в къщите, достигайки покривите им. Къщите масово се сривали, а онези, които устояли били силно разрушени от вятъра, вълните и камъните. По чудо, всичките 79 местните жители оцелели и се скрили на сигурно място. Нощта била тъжна, драматична и изпълнена с ужасно предчувствие.

На следващия ден слънцето се издигнало в небето и разкрило опустошителна гледка, която дори най-големите песимисти сред местните не очаквали и не си представяли. Много от къщите били буквално изчезнали. Фактът, че новата морска дига била оцеляла е било истински късмет, който спасил живота на много хора, които едва ли щяха да дочакат изгрева, ако дигата не била на своето ямсто.Два дни по-късно, на 28 януари, отливът „атакувал“ вече отслабената морска дига и цялото градче, с изключение на една-единствена къща – най-високата в района – се сринало в морето.

Всичко било изчезнало

Местните вестници и обществеността като цяло обвинявали военните в липса на далновидност и безотговорност, напомняйки, че всичко се било случило именно, заради желанието на Кралския флот да разшири военноморския док в Кийхам. Без да се вземат под внимание молбите, мнението, притесненията и надеждите на местното население, избраната фирма, както и военните началници не спират плана за транспортиране на специфичните камъчета, с което индиректно обричат градчето на смърт, рискувайки живота на десетки невинни хора.

Историята придобила известност в цялата страна, а мнозина били възмутени. Това довело до създаването на специална комисия по случая, която да направи разследване. Въпреки обществения натиск да се разкрие истината и да бъдат представени отговорните по случая, резултатите от разследванията, както и финалните доклади никога не са публикувани. Всички отговорни лица отричат да са извършили нарушение, но все пак британската държавна компания The Board of Trade се съгласява да изплати по 6000 британски лири на засегнатите местни жители като компенсация за унищожената им собственост, препитание и преживения стрес.

Днес има ново селище, построено по-нагоре на скалата, гледащо към мястото на бедствието

От специална платформа за наблюдение могат да бъдат видени някои от руините на старото градче, които все още стоят като паметник за глупостта на човека да се меси в природата и да се опитва да се възползва от нея без да взима на сериозно рисковете, които всяка необмислена намеса поражда. За съжаление, не можем да кажем, че ситуацията се е променила особено осезаемо през последните 100 години. Един век по-късно човечеството все още разглежда природата като възможен източник на богатство, а не като среда на живота, която е единствената, с която разполагаме. Петролните разливи, обезлесяването и хилядите локални и глобални екологични катастрофи са доказателство, че уважението ни към природата е все още на по-ниско ниво от алчността ни.

Логично да се замислим дали не е възможно да възприемем историята на Холсандс като историята на света. Дали и ние не режем сами клона, на който седим, опитвайки се непрестанно да завземаме територия от природата, в която да се настаним, създавайки свое бетонно царство. До нощта на голямата буря,

Екип iTravel-bg.com