Нов музей, целящ да атакува най-вече обонянието, но и всички останали сетива на посетителите, както и да изгори стомасите им, отвори врати в третия по големина град на Швеция – Малмьо. Вътре има различни експонати, за които съществуват категорични доказателства, че биват консумирани от различни култури по света. Някои от тези ястия са ферментирало месо от акула, пенис на бик, ферментирал херинга, изгнило червено сирене и дори ларви на мравки. Атмосферата и ароматът на някои от продуктите са толкова неприятни и тежки, че музеят предоставя на посетителите торбички за повръщане, преди да влязат да разгледат нетипичните и нестандартни ястия.
Мирисът на плодовете на растението дуриан е толкова мощен и неприятен, че много хотели и транспортни фирми в Югоизточна Азия са забранили транспортирането им.
“Искам хората да започнат да си задават въпроса какво намират за гнусно и да разберат, че отвращението винаги е в очите на наблюдателя” – казва Самуел Уест, основател на “Музея на отвратителните храни”, известен също и като създател на Музей на неуспеха. “Обикновено намираме неща, с които не сме запознати за отвратителни, в сравнение с нещата, с които израстваме и които познаваме. Вторите почти никога не са отвратителни за нас, независимо какво точно представляват.”
Еволюционната функция да се отвращаваме е развита, за да ни помогне да избегнем болестите и опасната храна
Отвращението е една от шестте основни човешки емоции. Докато емоцията е универсална, храните, които смятаме за отвратителни, не са такива. Това, което е вкусно за един човек, може да бъде отвратително за друг. “Музея на отвратителните храни” кани посетителите да изследват света на храната и да предизвикат представите за това какво е и какво не е годно за консумация. Могат ли да се променят нашите идеи за отвращение, които да ни помогнат да приемем екологично устойчивите храни на бъдещето?
Много храни са универсално и обективно привлекателни и може да бъде обяснено желанието на хората да ги консумират, но при други причината не е толкова категорично откриваема, а е по-скоро въпрос на свикване и познаване на вкуса.
Пенис на бик.
В музея, за който ви разказваме, могат да бъдат открити приблизително 80 експоната
Голяма част от тези деликатеси са от Азия и Европа, като Китай води с най-много примери за ястия, които едва ли бихте желали да опитате. Изненадващото е, че на второ място по брой експонати след азиатската държава са Съединените американски щати. Всъщност северноамериканската държавата е включена с повече ястия, отколкото Централна и Южна Америка, Африка и Австралия. Някои “вкуснотии” от САЩ, които са включени в “Музея на отвратителните храни”, включват легендарните храни Spam и Twinkies, кореновата бира, както и салатата Jell-O с паста и Pop-Tarts. Като истински отвратително ястие обаче могат да бъдат разглеждани стридите на Скалистите планини, които са всъщност дълбоко изпържени тестиси на бик.
За съжаление, начинът на приготвяне на тези “традиционни ястия” често причинява крайно и ненужно страдание на изядените животни
Сред тях са френското ястие Фоа гра (специално приготвен черен дроб от угоена гъска или патица. Счита се за популярен деликатес във френската кухня. Разпространението на видеоматериали, заснети от организации за защита на животните, за производството на фоа гра, както и коментарите на ред ветеринари, предизвикват серия от протести срещу производството на фоа и гра, както и приемане на закони и законопроекти в ред страни за забрана на производството му.), маймунски мозък, който се яде в Китай, при положение, че често животните са все още живи или пък китайско вино от мишки, което се приготвя като се удавят на бебета-мишки във виното.
Kale pache – ястие, състоящо се от варена глава на овца.
Френското ястие, ортолан, е особено ужасно и гнусно. Ортолан е малка птица с дължина около 15-16 сантиметра, която се ловува през есента по време на нейния мигриращ полет към Африка. Птиците се държат в тъмни клетки, хранейки се със зърно, докато не удвоят нормалното си тегло. След това птицата се хвърля жива в контейнер с бренди, в който ортоланът едновременно се удавя и маринира. Тогава се готви и се изяжда наведнъж. Традиционно птицата се яде с голяма салфетка върху лицето, която според местната легенда е, за да се скрие срама от Бога за ужасяващия начин на приготвяне. Други твърдят, че това е просто, за да се предотврати ароматът да избяга от устата, докато се консумира птицата.
Casu marzu е традиционно сирене от овче мляко в Сардиния, което съдържа живи червеи. Регулаторите на Европейския съюз за хигиена на храните и здравето са забранили сиренето, тъй като ларвите често могат да оцелеят в червата, което води до паразитни инфекции и последващи усложнения, които биха могли да доведат до множество здравословни проблеми.
Повечето от експонатите в музея са истински и свежи, с изключение на тези, които са изключително трудни за намиране, или тези, които са резултат от жестокост към животните
Вековно яйце – китайски деликатес, който се прави, използвайки се патешки или пилешки яйца, които се оставят да изгният и ферментират до няколко месеца, след което консумират.
Те са представени с пластмасови модели или фотографии. Мръсните експонати се помещават в медицински изследователски буркани, които задържат миризмата. Около половината от ястията трябва да се приготвят всеки ден, което прави издържането на музея скъпа инвестиция. Ето защо музеят ще бъде отворен само за три месеца – до края на януари 2019 г.
Супата от прилеп е деликатес в Индонезия, Тайланд, Виетнам, Гуам и в други страни от Азия и Тихия океан.
“Основната цел е посещението в музея да бъде забавно, интересно и интерактивно преживяване” – отбелязва основателят Самуел Уест.
Ферментирало магарешко или конско мляко – популярен деликатес в Централна Азия
Менудо – традиционна мексиканска супа, приготвена с говежди стомах в бульон с червена чушка.
Нато – традиционна японска храна, произведена от ферментирали соеви зърна.
