Palatka.bg

Как и защо Хърватия взима почти цялото Адриатическо крайбрежие за сметка на Босна и Херцеговина

През последните няколко години в социалните медии често се споделя една шега, свързана със странната граница между Хърватия и Босна и Херцеговина. Може би вече сте я чували, но, ако не сте, то тя гласи следното:

Босна и Херцеговина: Хей, Хърватия, бих искала да имам възможността да поплувам в Адриатическо море

Хърватия: Не, не мисля да стане.

Както можете да видите от картата, Хърватия е разположена предимно на север от Босна и Херцеговина, но изключително неестествен и дълъг участък се разполага върху Адриатическо море, блокирайки почти целия достъп на Босна и Херцеговина до излаз към морето. Може да изглежда, както и самата шега подсказва, че Босна и Херцеговина е напълно изолирана от излаз на море. Това обаче не е истина. Босна и Херцеговина има достъп до Адриатическо море, макар и миниатюрен на фона на цялата морска ивица. Страната разполага с едва 20 километра. Това е втората най-малка брегова линия в света след тази на Монако. Дори малки острови като Тувалу и Науру имат по-дълги брегови линии от балканската държава.

Тази малка точка е цялото крайбрежието на Босна и Херцеговина

Всичките 20 километра от него принадлежат на общината и града Неум. Като единственият достъп на страната до Адриатическо море, Неум е популярна туристическа дестинация и тук има много морски курорти в района. Неум всъщност пробива дългия хърватски териториален ръкав, отрязвайки най-южната част от територията на страната от останалата част на Хърватия. Този район на Хърватия е известна и популярна туристическа дестинация. Именно тук е разположен красивият средновековен град Дубровник.

Как Хърватия успява да спечели почти цялото крайбрежие за себе си? За да разберем сложната, но интересна и вълнуваща история на тази страна, трябва да се върнем към времето, когато Дубровник е бил независима държава.

Целият крайбрежен регион, исторически известен като Далмация, е бил ябълката на раздора в продължение на векове.  Венецианската република и Османската империя постоянно оспорвали влиянието си в района. От един момент нататък венецианците започват да контролират по-голямата част от Далмация, с изключение на независимия град-държава Дубровник, който става независим през XIV-и век, а след това се превръща във васал на Османската империя. Османската империя е контролирала прилежащото Кралство Босна и региона на Херцеговина. Но когато османците решават да нахлуят в териториите на своите съседи, между Венецианската република, Свещената Римска империя, Жечпосполита ( Полско-литовската държава е дуалистична мултикултурна държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г. ) и Русия се образува съюз, наречен Свещена лига, а през 1683 г. избухва Голямата турска война.

Дубровник се озовал в средата на война, с която местните управници и хора не искали да имат нищо общо

Като васална държава на Османската империя, владетелите в Дубровник се опасявали, че враговете на Османската империя могат да се опитат да атакуват града им. За да се предпази от нападение от Свещената лига, Дубровник буквално се дистанцира от останалата част на Далмация, като се разделя с част от земята, с която разполага и я предоставя на Османската империя. Именно този район днес е известен като Неум. Идеята на местните владетели била, че за да стигнат до Дубровник, враговете на Османската империя ще трябва да преминат през тази малка територия, принадлежаща на могъщата Османска империя. Неум служил за буфер между силите на Свещената лига и Дубровник.

Това споразумение действително сработило, въпреки че турците претърпели съкрушително поражение и загубили много територии в Унгария, Полша, както и част от Западните Балкани. Дубровник обаче е оставен недокоснат, докато не попада под ударите на армията на Наполеон през 1806 година.

Междувременно Босна остава под турски контрол чак до 1878 г. След това идват австро-унгарците, а след Първата световна война се ражда Кралство Югославия

С края на периода на комунизма, както знаем Югославия се разпада на куп независими държави – Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, а отскоро и Косова, което продължава да не бъде напълно призната държава от всички членки на Организацията на обединените нации. Запазвайки географските и етнически традиции в района Босна и Херцеговина запазва единствения си достъп до Адриатическо море през Неумския коридор.

Хърватия естествено няма как да се откаже от великия Дубровник и запазва контрол върху територията, която се превръща в ексклав. Това предизвика главоболие за туристите, които искат да посетят този невероятно красив крайбрежен град. За да стигнат до Дубровник, туристите трябва да пресекат две международни граници и да преминат през две митнически проверки и свързаните с тях мерки за сигурност, които предизвикват много нежелани забавяния и неясното по отношение на времевия график.