Palatka.bg

Джадав Пайенг – човекът, засадил сам цяла гора за 40 години

Когато Джадав Пайенг започнал да забелязва как родината му започва да се превръща в естествена пустош, той предприeма действия и се захваща за работа. Неговата идея и решение? Да засади цяла гора. Това му отнема почти 40 години, но днес гората обхваща над 1300 дка. и е доказателство за огромната промяна, на която всеки от нас е способен.

Остров Маджули е разположен на река Брахмапутра в провинция Джорхат в индийския щат Асам. Районът е обитаван от племето Мишинг и е дом на над 170 000 души, които наскоро са видели опустошителни промени в своя многовековен традиционен начин на живот.

През изминалия век, племето Маджули е изгубило близо 3/4 от територията си, което е допълнително предизвикателство на фона на променящите се природни условия

Въпреки че река Брахмапутра винаги е наводнявала района всяка пролет, поради топенето на леда в Хималаите през последните десетилетия наводненията достигат нови и опасни нива, потенциално поради изменението на климата и земетресенията в района. Всички тези фактори затруднява живота на изстрадалите местни хора.

Потокът на реката е станал толкова силен, че напълно изтрил ивицата, която свързва племето Маджули с континента и е отмила цялата зеленина в района. Наводнението е оставило зад себе си пейзаж без дървета и трева, които били изцяло заменени с пясък.

През 1979 г. племето претърпява особено опустошително наводнение. Джадав Пайенг, тогава все още сред най-младите жителив  района, си спомня как в последствие стотици змии са били пометени от потопа, а след това били откривани мъртви из цялата територия на Маджули.

Изключителната случка вдъхновила Джадав Пайенг да предприеме конкретни действия

Скоро след това той направи първатал стъпка от едно начинание, което щяло да се превърне в огромно постижение: той засадил първите семена в района. И до днес Пайенг си спомня колко силно го е впечатлил този инцидент:

„Когато го видях, си помислих, че дори ние, хората, ще трябва да умрем по този начин. Това ме разтърси. В памет и заради скръбта си към тези мъртви змии създадох тази гора.“

Купчините мъртви животни, които починали, тъй като не били в състояние да намерят подслон, го накарали да осъзнае, че без дървета в района хората също са изложени на риск от подобна съдба.

Пайенг смятал, че корените на дърветата ще се свързват едни с други в почвата и ще поглъщат излишната вода, което ще помогне да се предотвратят бъдещи наводнения и свлачища. Вярвайки в теорията си, индиецът започнал да копае дълбоки дупки в земята, в която след това изсипвал купените семена. Независимо че той не е нито специалист в областта, нито бил сертифициран да развива своята идея, той се оказал прав. 40 години по-късно създадената от него гора е факт, разпростирайки се на над 1360 акра.

Днес по пясъчните ивици се разхождат птици, маймуни, тигри и дори слонове. Наречен „Горският човек на Индия“, Пайенг „е загубил“ броя на дърветата, които е засадил през десетилетията, но тяхната съвкупност без съмнение е изумителна.

Ефектът от работата на индиеца е поразителен. Буйната зеленина на гората рязко се различава с безплодната монотонност на пейзажа, с който граничи. Пайенг признава, че не е успял да се справи с този гигантски подвиг изцяло сам, тъй като Майката Природа му е подала ръка.

„Горският човек“ твърди, че само е започнал процеса и след това е оставил природата да продължи

Външният свят остава до голяма степен незапознат с триумфа на Пайенг от десетилетия. Това остава факт, докато група горски служители се натъкват на региона през 2008 г. Те остават изключително „изненадани да видят такава голяма и гъста гора“.

Пайенг  започва да привлича вниманието след като се запознава с фотографа Джиту Калита през 2009 г. „Изследвах безплодната част от Брахмапутра с лодка, когато видях нещо странно“ – спомня си Калита – „Изглеждаше като гора… Не можех да повярвам на очите си.“

Калита публикува статия за Пайенг  в местен вестник и оттам легендата за „Горският човек“ започнала свой собствен живот. Това в крайна сметка ще доведе до заснемането на кратък документален филм, който пожъна огромен международен и фестивален успех.

Джадав Пайенг  все още живее в Маджули и се среща с туристите, които сега посещават района. Той продължава да защитава гората, която той смята за…

„Най-големия си дом. Първо ще трябва да ме убиеш, преди да убиеш дърветата.“