Palatka.bg

Врабчето, което пее една и съща песен от хилядолетия

Всяко лято мелодиите на хиляди американски блатисти врабчета отекват във влажните зони на Северна Америка. Тези малки кафяви птици може би знаят само няколко песни, но ги знаят добре. Всъщност те не са променили репертоара си от повече от 1000 години, сочи ново проучване, разказва National Geographic.

Учените са открили доказателства, че американското блатно врабче с латинско име Melospiza georgiana вероятно пее едни и същи песни от хилядолетие. Младите врабчета имитират песните, изпълнявани от техните родители, толкова точно, че техният музикален репертоар остава относително непроменен през целия им живот. Сега учените предполагат, че тези врабчета запазват своите културни традиции толкова ефективно, колкото и хората, ако не и повече.

Подобно на хората бебетата блатни врабчета се научават да общуват като имитират възрастните около тях. И като деца, които научават само най-големите поп хитове, а  не всички песни, тези врабчета не запомнят всяка песен, която чуват. Вместо това те избират да научат песните, които най-често слушат. Това е стратегия за учене, която доскоро се смяташе за уникална за хората.

Между 2008 и 2009 г. учени записват мелодичните разговори на 615 мъжки блатни врабчета, живеещи в североизточната част на САЩ

Използвайки софтуера за акустичен анализ след това те измерват какви са приликите и разликите в изпълненията на различните индивиди. Те открили, че песните си приличали изключително много – всъщност почти нямали разлики. Това се дължало на факта, че малките врабчета имитирали перфектно родителите си. Според учените песните на врабчетата останали непроменени от векове – поне от 1000 години.

Това изследване е сред първите, които оценяват дълголетието на традициите на птичите песни, а неговите резултати са основа за учените, които измерват въздействието на загубата на местообитания върху еволюцията на пойните птиците. Поставянето на човешките бариери като градовете, пътищата и насажденията в местообитанието на пернатите животни може да превърне обединените популации на различните видове птици в изолирани групи, които рядко взаимодействат. Проучванията показват, че този вид фрагментация може да попречи на културното предаване между популациите на пойните птици.