Palatka.bg

Спиращата дъха пещера в Исландия с невъзможно за произнасяне име

Ледените пещери са временни структури, които се появяват на ръба на ледниците. Не е никак лесна задача да бъде описано колко невероятно красиви отвътре са тези ледени съкровища. Конкретна пещера, на която е посветен този материал се намира на замръзналата лагуна на ледника Svínafellsjökull в Скафтафел, Исландия. Вековният лед, слизащ по склоновете на Öræfajökull през ледника Svínafellsjökull , се е превърнал в стабилен и наситен ледник, който не съдържа почти никакви въздушни мехурчета, а единствено плътен лед. Липсата на въздух означава, че ледът абсорбира почти цялата видима светлина, освен синия спектър, който се вижда с просто око. Този незабравим син лед обаче може да бъде видян само при определени условия и обстоятелства. Той се оформя през зимата след дълги периоди на дъжд, когато повърхностният слой на ледника е перфектно „измит“.

Той може да се види в ледени пещери като тази, както и върху плаващи айсберги, които наскоро са се откъснали от големи ледници

Превръщането на тази иначе съвсем обикновена и стандартна пещера в заледена магия, която събужда желанието за пътешествия у нас е резултат от феномен наречен „ледниковата мелница“, при който дъждът и разтопилата се вода на повърхността на ледника се насочват към потоци, които влизат в ледниците през пукнатини. Оформилият се водопад разтапя дупка в ледника, докато заливаната вода се оттича към по-ниски височини, като се образуват дълги ледени пещери с изход в края на ледника. Благодарение на бързото движение на ледника от около 1 м на ден в неравномерен терен, тази ледена пещера се е пропукала, създавайки дълбока вертикална пукнатина, наречена серак. Това кара индиректната дневна светлина да навлиза в ледената пещера от двата ѝ края, което води до хомогенно осветяване на ледения тунел.

Пещерата е достъпна през тунел с дължина от 10-ина метра. В края на пещерата в Скафтафел, Исландия, посетители достигат до най-тясната ѝ и ниска точка – тук средновисок човек изпитва трудности да стои прав.

Ледените пещери обикновено са нестабилни и могат да се сринат по всяко време

Те са безопасни за посещения само през зимата, когато студените температури втвърдят леда, но дори и тогава съществува известен риск. Интересно е да се добави, че рядко в подобни пещери може да настъпи пълна тишина. В пещерата почти непрестанно се чуват непрекъснати шумове, но не защото тя е на път да да се срине или да пропадне за ужас на посетители в нея, а защото пещерите като тази в Скафтафел, Исландия се движат заедно със самия ледник. Всеки път, когато ледникът се премести дори и с един милиметър, всички учени и туристи в пещерата могат да чуят силни звуци от рушащи се камъни и създаващи се процепи.

Не съществуват конкретни данни, които да са напълно убедителни по отношение на броя ледени пещери, които съществуват в Исландия. Страната е известна със суровата си природа, която освен тежка е и безкрайно красива. Езерата и ледниците покриват 14,3% от нейната повърхност; само 23% се растителност. Независимо че политически и културно Исландия се причислява към Европа, островът е изключително отдалечен от континента и несъмнено е една от най-северните точки на Европа.

Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани

Островът разполага и с много горещи минерални извори, които също са сред най-изветните причини, които привличат посетители от цял свят. В столицата Рейкявик те се използват за отопление, което подпомага скромното население на града с тежката зима, която, макар и да не може да плаши коравите мъже и жени на Исландия, все пак оказва огромно влияние върху начина на живот на местните хора. Именно върху ледник се намира и най-високият връх – Кванадалсхнюкюр (бихте могли да го срещнете и под името Хванадалсхнукюр. И двете наименования са коректни, но различни учени и източници предпочитат едното или другото), който се намира на ледника Вахтнайокутъл и е с височина от 2110 метра.

 

Всички снимка на изключителния фотограф Orvar Thorgeirsson.