Palatka.bg

Возрождения – изчезналият руски остров, превърнал се в площадка за биологични оръжия

През 20-те години правителството на Съветския съюз започва да търси отдалечено, изолирано и ненаселено място, на което да построят военен комплекс за тестване на биологични оръжия. Идеалното място за такъв комплекс би било отдалечен остров, заобиколен от слабо населена пустиня и разположен в Съветския съюз далеч от границите на Съюза с други нации. Редица острови били включени в списъка, включително един в Бяло море (Бяло море е вътрешно море на Северния ледовит океан, разположено край северните брегове на Европейска Русия) и още един на езерото Селигер, но този, който в крайна сметка е избран за място на най-голямото изпитателно поле за биологична война в света, е остров Возрождение в Аралско море.

През 1948 г. тук е създадена най-секретната и мистериозна лаборатория за биологични оръжия, наречена Аралск-7

До затварянето си през 90-те години на миналия век, лабораторията изследва някои от най-смъртоносните патогени, известни на човека, включително чума, антракс, едра шарка, бруцелоза, туларемия, ботулинов и венецуелски конски енцефалит. Други щамове са генетично модифицирани, за да бъдат създадени резистентни към съществуващите медикаменти техни вариации.

Генадий Лепьошкин, лекар, микробиолог и пенсиониран полковник в Съветската армия, който прекара 18 лета, надзиравайки екипи от изследователи на остров Возрождение, разказва пред журналист от The New York Times

Използвахме маймуни, около 200 до 300 всяка година. Нашият екип ще ги изведе в района на замърсяването и ще ги постави в клетки до устройства, които измерват концентрацията на микроби във въздуха. След като бяха изложени достатъчно време на опасните щамове, те бяха отвеждани в лабораториите, където тествахме кръвта им и наблюдавахме развитието на заболяването в организма им. Обикновено умираха в рамките на няколко седмици, след което извършахме нужните аутопсии.

В пика на своето развитие в лабораторния комплекс Аралск-7 са работили около 1500 души, които са живели в единствения град на острова – Кантубек. Градът имал социален клуб, стадион, няколко училища и магазини.

Беше красиво място. Водата беше чиста, а ние имахме възможност да се насладим на спокойно плуване и слънчеви бани след работа. – спомня си Генадий Лепьошкин.

Днес целият комплекс е изоставен, всичко е в руини

Дори самият остров вече не съществува – той е погълнат от новопоявилата се заобикалящата пустиня, когато Аралското море започна да се превръща в една от най-големите екологични катастрофи в историята.

Когато, в средата на 20-ти век, тук е построен комплексът за биологично  оръжие, Аралско море е четвъртото по големина езеро в света с площ от 68 000 квадратни километра. Но лошо планираната схема за напояване започна да изразходва непропорционално големи количества вода от реките, които захранвали езерото, вследствие, на което Аралско море започва да се свива с изключителна скорост. Следователно остров Возрождение започва да расте – от 200 квадратни километра до почти десет пъти повече от оригиналния си размер. В началото на 2000-те години каналите на юг напълно изсъхнали и островът официално се превърнал в част от континента.

На няколко километра от Кантубек е построен лабораторният корпус. Централната лаборатория се помещава във внушителна триетажна сграда. До нея е хладилното отделение. В него се съхраняват доставяните на острова образци за изпитания от всички военно-биологични центрове на СССР – Киров, Свердловск-19, Загорск-6, Омутнинск, Сергиев посад, Оболенск, Степногорск и др. На полигона са попадали дори американски боеприпаси с биологично оръжие. Диапазонът на изследваните от лабораторията патогени също е сравнително широк: антракс (сибирска язва), туларемия, бруцелоза, чума, коремен и петнист тиф. В по-малка степен са разработвани вируси (едра шарка, венецуелски конски енцефаломелит) и токсини (ботулизъм).

Въпреки опасното минало на острова, Возрождение често се посещава от събирачи на метали и приключенци, които обират лабораторните сгради на острова, както и всичко, което е останало на Кантюбек, който също е изоставен и в руини.
Според експерти, повечето от агентите, отговорни за смъртоносните болести, тествани на Возрождение, вероятно вече са мъртви, убити от интензивното слънчево ултравиолетово излъчване и високите летни температури. Изключение прави антракса – спора, която може да оцелее в почвата от векове. Когато руснаците напуснали острова още през 90-те години, те бързо погребали тонове спори на антракс, за да покрият нарушението на договор от 1972 г., забранил всички биологични оръжия. В началото на двадесети век официални представители от САЩ и Узбекистан пристигна на остров Возрождение и запалват няколко склада, съдържащи епруветки, бутилки и блюда на Петри, за да унищожат останалите патогени. Министерството на отбраната на САЩ вярва, че спорите са унищожени, но никой не може да каже със сигурност.
През 2001 г. Пентагонът и Узбекистан подписват договор за ликвидиране на последиците от биологическите експерименти на Возрождения

За целта узбекското министерство на отбраната получава $6 млн. При пълна секретност още на следващата година Браян Хейс, биоинженер, работещ за Министерството на отбраната на САЩ, оглавява американска експедиция до острова. Официалната цел на екипа от 113 военни специалисти е да се неутрализира заплахата от разпространение на оцелели антраксни спори. Според Министерство на отбраната на съседен Казахстан неофициалната и същинска цел на американската експедиция е събиране на разузнавателна информация за съветската програма за биологическо оръжие. По останките от оборудването в изоставения изследователски комплекс до голяма степен могат да се определят основните направления, по които са работели съветските специалисти, а така също и да се добие представа за нивото на достиженията им.

Геннадий Лепьошкин и други, които работили по програмата на съветските биологични оръжия, казват, че свръх-издръжливите бактерии на чумата могат да се разпространяват и лесно да се предават от поколение в поколение в семействата на плъховете, които само чакат да предадат болестта на хората. Хората, които посещават зоната и имат контакт руините и разбитите ястия на Петри без защита, са изложени на висок риск от инфекция и са потенциални причинители на епидемия с невъзможни за предсказване крайни резултати. Всъщност по-заразната и устойчива на антибиотици разновидност на чумата вече засяга няколко хора всяка година в Централна Азия.
Още по-притеснително е, че казахстанското правителство примамва петролната индустрия с обещания за големи находища под Аралско море, а някои проучвателни сондажи са вече проведени. Помните ли антракса, които руснаците са скрили някъде на острова? За щастие все още не е имало доказателства за наличието на масови „залежи“ от анстракс, но кой знае какво биха могли да изкопаят в бъдеще петролните компании?