Palatka.bg

Уникалните природни феномени, които се надяваме да зърнем на живо

Ако Седемте чудеса на света демонстрират най-впечатляващите творения на човечеството в Античността и Модерността, то, тогава Седемте чудеса на природния свят са доказателство, ако разбира се изобщо е необходимо доказателство за едно толкова очевидно твърдение, че Майката Природа е също толкова талантлив архитект.

Събрани от CNN и Seven Natural Wonders през 1997 г., този списък обхваща и 7-те континента и включва някои от най-впечатляващите природни феномени на Земята. Някои са световноизвестни дестинации, а други по-малко популярни, но всяка носи своя специфична атмосфера, дух и особеност, които единствено ни мотивират да ги посетим и обособим в група, но не бихме си и позволили да ги класираме едно зад друго. Това просто не е възможно.

Националният парк „Гранд Каньон“

Разположен в Аризона, САЩ, 320-километровият Гранд Каньон е наистина вдъхновяващ феномен. Каньонът достига дълбочина от 1800 метра, а широчината му в най-широките части е близо 30 километра.

Той е „изкован“ от неудържимия ход на река Колорадо. Учените изчисляват, че реката за първи път е издълбала пътя си преди повече от 17 милиона години, като дава уникален шанс на учените да изследват огромно количество информация за геоложката история на региона, през който е минавала реката.


През последните години повишените мерки за безопасност не позволяват на посетителите да се доближат до ръба на каньона толкова близо, колкото може би биха искали, но независимо от всичко Гранд Каньон все още е популярна туристическа дестинация за всеки, който желае да хвърли поглед към природата в нейния най-мощен и величествен вид.

Вулканът Парикутин

Едно от по-малко известните „природни чудеса“ е Парикутин, който обаче е също толкова впечатляващ, колкото и много по-известни забележителности. Искрено впечатляващото и неповторимо в случая на Парикутин, което му и гарантира място сред Седемте чудеса на света е фактът, че този вулкан изобщо не същесвтвува до 1943 г.


Това, което отличава този вулкан от многото други по света е, че съвременните учени са могли да наблюдават и документират всеки етап от живота му – от появата и развитието му до самото му угасване.

През 40-те и 50-те години на миналия век, посещаващие експерти и местните жители в региона са били в състояние да станат свидетели на постепенно израстване и поява на вулкана от пукнатина в царевично поле до планина с височина от 3 860 метра. В продължение на 19 години вулканът се е развивал, представлявайки огромен интерес за модерната наука. Парикутин замлъква през 1952 и не очаква да прояви активност или да изригне, когато и да е било занапред.

Северното сияние

Красиви, танцуващи, нежни, незабравими светлини могат да бъдат видени в областите около двата полюса на планетата. Това многоцветно светлинно шоу подходящо е наричано Северно (или Южно) сияние. За разлика от повечето феномени в списъка със Седемте чудеса на света, Северното сияние може да видяно на много различни места по света, а не на една единствена локация. Е, спазвайки, разбира се, законът, че колкото по-на север отивате, толкова по-вероятно е да станете свидетели на Северното сияние.


Докато повечето от Седемте чудеса на природата в света могат да бъдат видени в морето или на сушата, то Северното сияние е незабравима гледка, която може да бъде наблюдавана само с поглед към небето.

Ефектът е предизвикан от заредените космически частици, които навлизат в обсега на Земята и взаимодействат със земната атмосфера, създайки ярки цветни танци, които обагрят нощното небе.
Хората са се замисляли за причината за този взрив на цветове още преди развитието на модерната наука, като темата за Северното сияние присъства в текстове от древна Гърция, в истории от норвежката митология и артефакти от Средновековна Англия.

Водопадът Виктория

Река Замбези пресича границата между Замбия и Зимбабве и нейните води се спускат от 1000 метра надолу по удивителния водопад Виктория, който е и едно от Седемте чудеса на природата. Водопадът носи своето името от 1855 г. насам, когато е кръстен на името на управляващия тогава английски монарх – кралица Виктория. Той е открит от шотландския изследовател Дейвид Ливингстън по време на известното му пътуване из Африка. Местното име Mosi-oa-Tunya означава „гърмящ дим“ и все още се използва на местно равнище, а през 2013 г. правителството на Зимбабве обяви планове за официално преименуване на водопада от Виктория на Mosi-oa-Tunya.

Водопадът Виктория не е най-високият или най-широкият водопад на планетата, но при отчитане на двата компонента, то той се квалифицира като най-големият в света. Един специален феномен привлича вниманието на посетителите е т.нар. „Басейн на дявола“, който обикновено се формира между септември и декември. Сезонното понижение на нивото на река Замбези, съчетано със скална бариера, позволява на посетителите да плуват в сравнително спокоен природно оформен басейн на крачки от ръба на Виктория. Това обаче далеч не е най-спокойният и безопасен вариант за наслаждение на водопада, тъй като през последните години са съобщени смъртни случаи.

Пристанището на Рио де Жанейро

Заливът Гуанабара е участък от 31 километра, който е разположен на изток от Рио де Жанейро – вторият по големина град в Бразилия. Повече от 100 острова са разположени около залива, включително остров Пакета, до който достъпът с автомобили е изцяло ограничен, както и островът Вилганьон, който е дом на бразилското военно училище.


В миналото заливът е можел да се похвали с жива и разнообразна екосистема, но за съжаление през последните десетилетия са забеляза, че опасностите от урбанизацията предизвикват множество негативни последици в тази някога безкрайно красива и девствена околна среда.

За щастие, законодателството, въведено преди олимпийските игри през 2016 г. в Рио, предвижда правителството на страната да съживи опитите за връщане на залива към бившата му слава и да бъдат въведени ограничения, които да предпазят природата от разрушителния ефект на съвремието ни. Въпреки че има множество съмнения дали тези планове ще бъдат изпълнени според очакванията, местните жители и еколозите по света остават надежда, че не е твърде късно да се спаси това истинско чудо на Южна Америка.

Големият бариерен риф

Съставен от близо 3 000 индивидуални рифове и почти 1000 острова на разстояние от 3400 километра, за да се разберете и осъзнаете истинския размер на Големия бариерен риф, той единствено и само трябва да се видите. Докато Великата китайска стена често погрешно се описва като видима от космоса, астронавтите и сателитите са успели да заснемат стотици изображения на Големия бариерен риф.


Построен от милиарди миниатюрни организми, наречени коралови полипи, рифът е световно призната забележителност на Австралия и е гордост за австралийците по цялото земно кълбо.

Голяма част от работата се извършва всяка година, за да се гарантира, че деликатната екосистема на рифа ще бъде запазена за бъдещите поколения. Основният труд се извършва от полагащите огромни усилия от учените от Морският парк към Големият бариерен риф. Това е организация със цел защита на този феномен, създадена през 1975 г. с предназначение да опазва рифа и видовете в него.

Връх Еверест

Последно, но със сигурност не на последно място по значимост и опредено не и по-големина, е най-високата точка в света. Тази точка носи различни имена, като е известна като Сагарматха в Непал и Чомолунгма в Тибет, а в световен план като връх Еверест. Той е една от най-емблематичните природни дадености на земното кълбо. Издигащ се на 8 848 метра височина, той се нарежда на първо място сред всички върхове а света по височина. Следващите 5 най-високи върха в класацията – К2, Кангчендзьонга, Лхотце, Макалу и Чо Ою всъщност са част от една планина, която също носи името Еверест, подобно на най-високия връх.


Първите известни опити за измерване, картографиране и изкачване на Еверест са направени през 20-те години от британски алпинисти, но това ще отнеме повече от три десетилетия, докато местният шерп Тенсинг Норгей и новозеландецът Едмънд Хилари не успяват да достигнат върха през 1953 г.


Днес, изкачването на Еверест не е толкова абсурдна и непостижима цел, каквато някога е била, но все пак онези, които искат да стъпят на покрива на света трябва да бъдат в много добро физическо състояние и да са наясно, че поемат огромни рискове, предприемайки това начинание.

Завладяването на планината остава един от най-големите човешки подвизи и е изключително популярно предизвикателство за всеки алпинист, който наистина иска да се докаже пред себе си и света.