Palatka.bg

Ел Хеликойд: Молът във Венецуела, който се превърна в затвор

Разположен на върха на малък естествен хълм, сред бедните квартали и гета на Сан Агустин, в южната централна част на Каракас, Венецуела, се намира Ел Хеликойд – великолепна сграда със спирамидална структура, която сякаш се навива в себе си и става все по-тясна и все по-висока, докато достигне връх, увенчан от геодезичен купол, проектиран от самия Ричард Бъкминстър Фулър.

Ел Хеликойд, или Хеликс, е една от най-важните реликви на Венецуела от периода на мощното модернистко движение

По време на строежа се предполагало, че това ще е първият шопинг мол в света, който ще бъде обграден от дълга близо 4 километра рампа, върху която автомобилите биха могли да се изкачват и спускат, както и да паркират директно пред магазините, които клиентите искат да посетят. В сградата били предвидени площи за повече от триста магазина, а огромната сградата включвала и 5-звезден хотел, киносалон със седем зали, изложбени зали, фитнес, басейн, боулинг, стая със забавления за деца и много, много други различни идеи.

Проектът е замислен в края на 50-те години на миналия век от архитектите Педро Нойбергер, Дирк Борнхорст и Хорхе Ромеро Гутиерес с позволението на венецуелския диктатор и президента Маркос Перес Хименес. Когато проектът бил изложен в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, всички го приветствали като триумф на модернистичния дизайн. Чилийският поет, носител на Нобелова награда Пабло Неруда, го обявил за „едно от най-изящните творения, които ще излязат от съзнанието на архитект“, а Салвадор Дали сам предложил да бъде сред създателите на интериора на тази уникална сграда.

Сградата била пред завършването си, когато диктатурата на Перес Хименес се сринала и архитектите изгубили основния източник на финансиране

Новото правителство не проявило интерес към завършване на проекта заради тясната връзка с бившия диктатор. През 1961 г. – само една година преди завършването на проекта, строителството спряло. Едва през 1975 г., след дълъг съдебен процес се стига до банкрут и сградата става държавна собственост.

Първите „обитатели“ започнали да се нанасят през 1979 г. Те били предимно жертви на скорошни свлачища и наводнения. Само за три години обаче броят на хората, които живеели незаконно в сградата, се е увеличил до повече от десет хиляди, а огромната сграда се превръщат в център за трафик на наркотици и проституция. През 1982 г. живеещите в сградата били изгонени и било решено сградата да се превърне в Музей на историята и антропологията. Това, разбира се, както можете да очаквате, имайки предвид съдбата на сградата до момента, никога не се случило. Вместо това Ел Хеликойд бил превзет от венецуелската разузнавателна полиция през 1984 г. и се превръща в неин щаб. Безбройните стаи на сградата, първоначално предназначени да показват и продават продукти и услуги, се превърнали в килии за задържане на потенциални престъпници, стаи за разпити и мъчения.

„Нов вид тъмнина се спусна над сградата, възникнала от превръщането му в център на венецуелската разузнавателна полиция“, пише историкът Селесте Олакиага. „Инсталирано е високотехнологично оборудване за наблюдение, офицерите с радост могат да карат колите си до офисите си, подобни на работното място на Джеймс Бонд. Имаше политически затворници, имаше мъчения, SWAT екипите биха спрели всеки, който се опита да снима сградата от околните магистрали.“

Висенте Лекуна, професор в Централния Венецуелски университет, нарича това място противоречие

Пространство, което желаело да бъде символ на свободната търговия през петдесетте и шестдесетте, а по-късно се превръща в затвор за политически противници.

Според доклад, публикуван от местно НПО, има поне 145 регистрирани случая на изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение, извършени от венецуелското правителство само от януари 2014 г. до юни 2016 г.

През 2012 г. Междуамериканският съд по правата на човека разгледа Ел Хеликойд и заключи, че те не са годни да бъдат затвор. Въпреки това сградата продължава да държи затворници и единствените избягали от него са истории за ужас и нарушаване на човешките права.