Palatka.bg

Магнитогорск – стоманеното сърце на Русия

В крайната южна част на планината Урал в Русия, на около 140 километра западно от границата с Казахстан, има някои хълмове, които са съставени предимно от желязна руда. Толкова е богато тяхното съдържание на желязо, че магнитните компаси не могат да функционират близо до тях, а птиците избягват да летят над него. Руснаците наричат планината “Магнитна” или Магнитната планина. Именно в подножието на Магнитната планина, на източния склон на Урал, се намира Магнитогорск, вторият по големина град в Русия, който не е административен център на федерален субект – република, край, област и др. Той е дом на “Магнитогорската желязна компания” – най-голямата стоманодобивна компания в страната и една от най-големите в света.

Магнитогорск е построен през 30-те години на миналия век, за да изпълни плана на Сталин за превръщане на преобладаващо аграрната нация в „Страна на метала“

Сталин бил изключително впечатлен от големия напредък на американците в тежката промишленост. Наистина, Магнитогорск е създаден по модела на два от най-модерните градове за производство на стомана в САЩ по това време – Гари в щата Индиана и Питсбърг в щата Пенсилвания.

Знамето на града

Магнитогорск трябвало да бъде напълно планиран и изкуствено създаден град. Първоначалното оформление било възложено на германския архитект Ернст Май, който успешно е построил егалитарни жилищни селища за работници във Франкфурт. Основната му идея била да се изгради линеен град с редици подобни свръхблокови квартали, вървящи успоредно на фабриките, с ивица зеленина, която ги разделя. Когато Май пристигнал в СССР през октомври 1930 г., той открил, че местните власти вече са започнали строителството. Разпръснатите сгради и фабрики оставили малко място за развитие на изначалния му архитектурен план и Май трябваа да преустрои своите идеи, за да се напаснат спрямо вече модифицирания терен.

През първата фаза на строителството участват над 250 000 квалифицирани и неквалифицирани работници. Повечето от тях били принудени да работят, след като били насилствено докарани от ГУЛАГ или обезлюдени селяни, които били изгонени от стопанствата си по време на колективизационните движения на Сталин. Заобиколени от пазачи и бодлива тел, работниците живеели в пренаселени, предимно мръсни палатки или порутени казарми през суровата зима и горещото лято, без основни удобства или медицински грижи. Около 10 000 души загинали от глад, грип и други болести само през първите пет години от строителството на Магнитогорск.

Дори при тези екстремни условия на живот обаче строителството напредвало с невероятни скорости, благодарение на нереалистичните срокове, определени от Москва

Но липсата на инфраструктура и недостигът на квалифицирани работници и оборудване често водели до лошо качество на работата.

Районът, избран за изграждане на Магнитогорск, също бил далеч от идеалния. Разположен в отдалечената планина Урал, през първите си години Магнитогорск бил оставен на милостта на единствения възможен транспорт – железницата, която, подобно на голяма част от останалата инфраструктура на страната, била построени набързо, пренебрегвайки някои от най-критичните характеристики на безопасността и надеждност. Лошо изградената железопътна линия не можела да издържи мощта на влаковете, движещи се с висока скорост, което се оказа много почти фатално за новостроящия се град, тъй като най-близкият източник на гориво бил на близо 2000 километра в Сибир.

Въпреки всички проблем и затруднения, първите партиди стомана били претопени през 1932 г. и от този момент нататък нещата започнали бързо да напредват. Магнитогорск доказал своята ключова за страната стойност по време на Втората световна война, когато снабдявал почти половината от цялата стомана, която Съветският съюз използва, за да прави резервоари и една трета от цялата стомана, използвана за производство на снаряди за боеприпаси през годините на войната. За да отбележи това героично усилие, градът издига огромен паметник в типичен съветски стил, изобразяващ Фаботника на града, който връчва на войник току-що създаден меч. До средата на 70-те години Магнитогорск произвежда 15 милиона тона необработена стомана и 12 милиона тона валцувани продукти. През 2005 г. фабриката в града претопя 500-милионния тон чугун.

PH_20070110_1522

Удивителният капацитет на Магнитогорск за производство на стомана може да се усети дори в самия въздух

Оттенъкът на изгорял въглен виси зловещо във въздуха, докато остра сухота изгаря задната част на гърлото. Както повечето индустриални градове в Русия, Магнитогорск е един от най-замърсените. Според екологична група EcoMagnitka, само едно на всеки 20 деца, родени в града, не е станало жертва на здравни проблеми и алергии.

Въпреки че все още бие, Магнитогорск вече не е могъщото стоманено сърце, което е било в дните на комунизма. Днес стоманодобивната фабрика работи с по-малко от една трета от редовния си капацитет, а качеството на стоманата също е по-ниско. През последните години е извършена модернизация със спорно ниво на успех.