Palatka.bg

Кататумбо, Венецуела – „Земята на вечните мълнии“ (галерия и видео)

На Земята има място, където почти всяка нощ се появява „вечна буря“,  която никога не свършва, а продължава за раздира небето със своята сила за вечни времена. В района падат средно 28 светкавици на минута в рамките на 10 часа всеки ден, почти без изключение. Феноменът е известен с името Relámpago del Catatumbo /Мълниите на Кататумбо/ и може да предизвика до 3 600 светкавици за един час. Това е една на всяка секунда!

Тази буря „живее“ над блатист район в северозападна Венецуела, където река Кататумбо се среща с езерото Маракайбо и се влива в него

Първоначалното наименование на феномена е „риб а-ба“, което означава“река от огън“. Именно по този начин са наричали това чудо на природата местните хора, които живяли в региона. Заради честотата и яркостта на светкавиците, които се виждат от 400 километра, бурята е била известна на моряците от стотици години и често е използвана като ориентир. Това ѝ печели славния псевдоним „Фара на Кататумбо“. Според мнозина специалисти и учени, именно този природен феномен е най-големият източник на озон на планетата.

R9 B3 26

Вечната буря се заформя на около 5 километра на сушата и освен с всичко останало е уникална и с факта, че изглежда сякаш произвежда само светкавици, но не и гръмотевици

Феноменът е изиграл и своята роля в южноамериканската история, спомагайки да бъдат предотвратени поне две нощни нападения във Венецуела. Първият случай е през 1595 г., когато светкавиците осветяват корабите, водени от сър Франсис Дрейк. По този начин е разкрита изненадващата му атака срещу испанските войници в град Маракайбо. Втората ситуация, когато бурята оказва своето историческо влияние е по време на Венецуелската война за независимост. На 24 юли 1823 г. светкавиците обръщат гръб на испанската флота, която се опитва да се промъкне на брега, за да възстанови своите позиции. Благодарение на „Мълниите на Кататумбо“, адмирал Хосе Пруденчо Падиля отблъсква нашествениците.

Каква е причината толкова силна буря да се развива на едно и също място, до 300 нощи в годината, в продължение на хиляди години?

Защо сякаш лиспва типичният гръмотевичен звук? И защо понякога феноменът мистериозно изчезва, както се случи през 2010 г. за шест седмици?

R30 B8 234

„Мълниите на Кататумбо“ повдигат толкова много въпроси, на които ние ще се опитаме да отговорим и да задоволим вашето любопитство.

„Мълниите на Кататумбо“ винаги са предизвиквали интересна на учените, които са се опитвали да обяснят уникалното явление. През годините са възникнали множество спекулации, включително теории, че езерото Маракайбо зарежда с местан местността или че с това са уникален вид мълнии, които са различен от всичко, което сме наблюдавали в други краища на света. Въпреки че все още пълният отговор на мистерията е мъглив, учените са сигурни, че бурята е изградена от обикновеи светкавици. Причината те да се случват много по-често от нормалното е в местни особености на географията и сблъскващите се ветрове.

NF11 36

Басейнът на езерото Маракайбо е заобиколен от всички страни, освен една, от планини. Тази единствена врата е вход за топлите ветрове, които нахлуват от Карибско море. Те се срещат със студения въздух, „слизащ“ от Андите. Въздушната маса се измества все по-нагоре, докато се кондензира в гръмотевична буря. Всичко това се случва над голямо езеро, чиято вода се изпарява енергично под венецуелското слънце. Целият регион се превръща в една голяма гръмотевична машина.

R31 B9 126

Друг известен мит, свързан с „Мълниите на Кататумбо“ се свежда до далеч по-просто обяснение – разстоянието

Липсата на гръмотевици всъщност не е липса, а илюзия за такава. Независимо че се създава усещане, че бурята е изградена единствено от светкавици, всъщност това не е възможно. Всички светкавици са придружени от гръмотевици, независимо дали това се случва по-близо до земята или в облака. Звукът просто не достига толкова далеч, колкото светлината. Рядко бихте могли да чуете гръмотевица, ако се намирате на повече от 25 километра от светкавицата. Причината местните жители и много пътешественици да смятат, че в района не съществуват гръмотевици е, че никой от тях не се доближава достатъчно близо до феномена.

NF5 2

Въпреки че „Мълниите на Кататумбо“ не се появяват абсолютно всяка вечер, никога не е било наблюдавано по-продължително изчезване на бурята. Именно поради тази причина местните хора и учените бяха разтревожени, когато всичко изчезна в продължение на около шест седмици в началото на 2010 г.

Изчезването започва през януари е и в следствие на влиянието на климатичното явление Ел Ниньо. Временните изменения в климата водят и до огромна суша във Венецуела, която на практика спира валежите за няколко седмици. Реките изсъхват и до началото на март не е наблюдавана нито една нощ, в която да са се появили „Мълниите на Кататумбо“. Тяхната силна, мощ и честото се завръща след отминаването на влиянието на Ел Ниньо.

R9 B3 22

Местни активисти смятат, че за да се запази уникалността на „Мълниите на Кататумбо“, районът трябва да се наира под защитата на ЮНЕСКО

Феноменът освен изключително красив и вълнуващ е и с огромно климатично значение, както за региона, така и за целия свят. Много учени се притесняват, че явлението може да отново да изчезне както пред 2010 г. Евентуалното зачестяване на подобни проблеми, би могло да има негативни последици за крехкия природен баланс на целия континент.