Palatka.bg

Coco de mer – истинският забранен плод

На островите Праслин и Кюриуз, на Сейшелските острови, може да бъде открито едно от най-изключителните палмови дървета в света. Coco de mer (Lodoicea maldivica) има високи тънки стволове, които се издигат над 30 метра над земята. В короната му има множество клончета, чиито листа се разпростират на почти пет метра около ствола на дървото. Когато дървото достига пълното си развитие листата често развиват ресни по ръбовете. Техните изсъхнали краища висят под жизнената и здрава зелена корона.

Вероятно най-известната характеристика на палмата Coco de mer са нейните огромни семена – най-големите и най-тежки семена в растителния свят. Въпреки това обаче интересното е, че формата, а не размера на семената са това, което прави Coco de mer световноизвестно растение. Семената имат поразяваща прилика с женско дупе. Да, вероятно това ви е разсмяло или ви звучи глуповата, но тази забавна прилика на семената на палмата има сериозно практическо влияние върху живота на обикновените хора на тези острови. Всъщност, старото ботаническо име на Coco de mer е Lodoicea callipyge, като думата callipyge на гръцки означава „красиви дупета“.

Coco de mer е растение обвързано с много мистерии, митове и легенди, може би повече от всяко друго на света

Преди векове, много преди Сейшелските острови да бъдат открити и заселени, семките на Coco de mer пътували из океана, достигайки до далечни брегове, като Малдивите, където тези дървета не виреят, и където пристигналите по вода плодове били посрещнати с голям интерес и любопитство. Местните го събирали от плажовете и го продавали.

Поради необичайната си форма и размер, ядката се възприемала като растение с изключително мощни качества на афродизиак. И тъй като идва от Малдивите, орехът бил наречен Малдивски кокосов орех. Това все още може да бъде открито в сегашното му научно наименование – Lodoicea maldivica.

Когато плодът на Coco de mer попадне в морето, той не се носи на повърхността, поради огромното си тегло и плътност

Вместо това той бързо и сигурно потъва на дъното. След като прекара известно време на морското дъно, обвивката му отслабва и започва да се бели. Вътрешността постепенно се пробива път, а газовете, които се образуват в ядката, издигат плода на повърхността и той започва да плава. Много моряци видели как орехът се издигал от морското дъно и вярвали, че тези плодове растат на подводни дървета – в гора в дъното на Индийския океан. Това убеждение е дало на дървото името „coco de mer“, което на френски означава „морски кокосов орех“.

В онези дни кокосовите ядки притежавали голяма стойност и всички ядки, намерени в океана или по плажовете, сватали непосредствена собственост на краля, който ги продавал на много висока цена или ги използва за скъпоценни царски подаръци. Владетели от Близкия изток и дори Император на Свещената Римска империя Рудолф II, предложили огромни богатства за тези редки плодове.

Днес видът се отглежда като декоративно дърво в много райони в тропиците, а дъщерни популации са изкуствено засадени на островите Махе и Силует в Сейшелите, за да се помогне опазването на вида, който се намира в риск от изчезване. Плодовете се използват в много азиатски местни медицината,  както и в традиционната китайска медицина.

Дългата история на експлоатация на плода продължава и днес, а събирането на орехи на практика е спряло цялото естествено възстановяване на популациите, с изключение на изкуствено засадени популации на островите Махе и Силует

Тази палма е изчезнала от дивата природа от три Сейшелски острови, на които преди е съществувала и растяла. Загубата на местообитания е една от най-големите заплахи за оцеляването на останалите популации. За съжаление често ставаме свидетели и на многобройни пожари на островите Праслин и Кюриуз и днес само все още ненапълно развити дървета заемат голяма част от териториите, в които преди е можело да бъдат открити безброй дървета.

Сейшелските острови са обект на световното културно наследство и една трета от територията на държавата е защитена. Основните популации на Coco de mer се намират в националните паркове на двата острова – Праслин и Кюриуз, а търговията с плодове се контролира от държавата след приемането на закон през 1995 г. На ключови места на островите съществуват и противопожарни прегради с цел предотвратяване на опустошителни пожари в района на популациите на растението. Култивираните палми се отглеждат на редица други острови и са широко разпространени в ботаническите градини, въпреки че събирането на семена за създаване на тези популации може да представлява допълнителна заплаха за останалите естествени насаждения. Приоритетите за опазване на околната среда са продължаващата защита на популациите, прилагането на регламентите и ефективна защита от пожари.