Palatka.bg

Тайният еротичен музей в Неапол, останал скрит в продължение на векове

Когато древните римски градове Помпей и Херкулан, намиращи се в района на днешен Неапол, са били открити изпод вулканична пепел в подножието на Везувий, в средата на 18-ти век, много от артефактите, които възникнали вследствие на разкопките, разкрили особен аспект от античния свят, който предизвикал неудобство у много от учените и широката общественост по онова време – очарованието на градовете от еротиката. Тук не става въпрос за голи скулптури или статуи, а за фалически оформени лампи и бижута, стенописи на двойки правещи секс, сцени на блудство и най-скандалната от всички – статуя, изобразяваща бог Пан, който е получовек-полукоза, да пенетрира женска коза.

Днес е добре известно, че древните римляни са имали много либерални възгледи върху сексуалността си, и че Помпей е бил известен с голяма сексуална индустрия, базирана на десетки публични домове, чиито стени били украсен с еротични стенописи. Художествено изобразяване на секса се среща и по стените на спалните в частни вили. Фалосовидни амулети висели от врата на жителите на Помпей, с което те вярвали, че така успешно се защитят от злите духове. Било повече от популярно семействата да украсят домовете и стените си произведения на изкуството, базирани на сексуални мотиви.

Откровеността и реалистичността на някои от творбите предизвикали толкова голямо смущение и ужас сред обществеността през 18-ти век, че крал Карлос III де Бурбон наредил нецензурните антики мигновено да бъдат заключени в таен кабинет, далеч от обществените погледи.

Тайният кабинет или „gabinetto segreto“ първоначално бил разположен в музея Herculanense в Портичи и само на хората с изрично писмено разрешение от краля е било разрешено да го видят. Но цензурата само подхранвала желанието на всички, които дочули за съществуването на музея, да видят еротичното изкуство.

След прехвърлянето на музея от Портичи към днешния Национален археологически музей в Неапол, е последвал кратък период, през който колекцията можело да бъде видяна без специални ограничения, докато цар Франсис I от Неапол не посетил колекцията през 1819 г., заедно с жена си и дъщеря си. Смутеният крал побързал да изведе близките си и наредил музеят да бъде заключен, а  колекцията да бъде преместена в специална стая, където само джентълмен от „зряла възраст и уважаван морал“ биха могли да получат достъп до нея. На жените и децата било абсолютно забранено да влизат при древните експонати.

През следващите двеста години Тайният музей останал затворен, отваряйки се за кратко само няколко пъти. Ограниченията били в сила дори в края на миналия век. Най-накрая, през 2000 -а година, колекцията е  изнесена и публично достъпна, както за мъжете и жените.