Palatka.bg

Великите мъртви градове на Сирия

Разпръснати по огромния варовиков масив, в северозападната част на Сирия, между реките Оронт и Африн на запад и магистралата в Сирия Алепо/Хама на изток, могат да бъдат открити повече от 700 изоставени селища от римската и византийската епохи, датиращи от 5-ти и 8-ми век сл. Хр. Тези, така наречени „мъртви градове“ – име, дадено им от някои от по-ранните европейски изследователи, не само, че още съществуват, но и състоянието им е запазено почти перфектно, имайки предвид много векове, които са изминали от построяването им до днес. До голяма степен са непокътнати обществените сгради, къщите, стотиците езически храмове, църкви и християнски светилища, погребални паметници, обществени бани, частни вили и всякакви други типични за тези епохи сграда.

Тези села и градове някога са били влиятелни земеделски производители на пшеница, маслини, зехтин, грозде и вино. Постепенно обаче климатът се променил, а с това и възможностите, чрез които местните жители да изкарват прехраната си. Засушаването и повишената температура превърнали земята в твърде неплодородна. В същото време завладяването на региона от арабите променило основните и важни търговски пътища и тези градове и селища загубили огромна част не само от доскоро богатата си продукция, но и основните си и ключови пазари, на които продавали стоката си. В крайна сметка градове били изоставени и заселниците се отправили към други градове, които процъфтявали под арабско влияние.

Serjilla

Един от най-големите и най-впечатляващи „мъртви градове” е Ал-Бара

Разположен е на 6 квадратни километра и се намира на 90 км югозападно от Халеб. Ал-Бара не е засегнат от мюсюлманското завладяване през 7-ми век, но не успял да издържи под напора на кръстоносците през 11-ти век, които задържали града под свое влияние за относително кратък период, докато Ал-Бара не бил завладян от Мамелюци ( военна каста, властваща в Египет, с огромно влияние в Близкия изток. Династията е основана от потомците на немюсюлмански момчета, купувани като роби от владетелите на Египет и използвани като войници. В продължение на повече от 250 години Египет и Сирия са управлявани от мамелюкски султани.) през 12 век. Силно и разрушително земетресение през 1157 г. превърнал града в необитаем.

Dead Cities

Руините на Ал-Бара включват две големи пирамидални структури, редица църкви, двуетажен манастир, крепостта Калаат Абу Сафиян, както и „фабрики“ за производство на грозде, вино и маслини

Докато главните забележителности са разположени в близост до основните пътища, които бележат района, голяма част от останките са разположени надълбоко в маслинови горички и друга растителност. За да разгледате района напълно, ще са ви нужни поне няколко часа, макар, за съжаление, имайки предвид политическата ситуация в Сирия едва ли в близките години ще се насочите към тази страна в търсене на културно и историческо наследство. За съжаление, продължаваща вече години гражданска война в Сирия лиши света от възможността да се наслади на изключителни археологически находки и комплекси, имайки предвид че районът на Близкия изток винаги е бил ключов за развитието на човечеството.

Dead City

Близо до Ал-Бара се намира още един „мъртъв град“, Серджила, известен с красивите си останки от римски бани, които служат за доказателство колко проспериращ е бил регионът и конкретно този град. В друг изоставен град, Хараб Шамс, може да бъде видяна прекрасна базилика – една от най-старите и най-добре запазени християнски структури в целия район Левант (приблизителен исторически географски термин, отнасящ се до голяма територия в източното Средиземноморие. В най-широкия си исторически смисъл Левант включва цялото източно Средиземноморие с островите му , т.е. включва всички страни по бреговете на източното Средиземноморие и се простира от Гърция до Киренайка.), датираща от четвърти век. Друга добре запазена църква от втората половина на V-и век се намира в село Мушабак.

DSC01363

Всички местни градове и населени места са част от Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство

“Реликвеният пейзаж на всички населени места в региона също представлява важна илюстрация на прехода от древния езически свят на Римската империя към византийското християнство. Находките, илюстриращи хидравлични техники, защитни стени и римски селскостопански планове, освен това свидетелстват за овладяването на селскостопанското производство на жителите ” – се казва в описанието на региона на уебсайта на ЮНЕСКО.

L1002732

Sarjilla... a dead city