Palatka.bg

Средновековният Багдад – изгубеното световно архитектурно наследство

Град Багдад е основан през 8-ми век като столица на халифата на абасидите от халиф Ал-Мансур. Халифатът току-що бил победил Омейядите, а Ал Мансур искал да построи своя собствена нова столица, от която да управлява. Той избрал място на около 30 км северно от столицата на Сасанидска империя Ктезифон, намираща се на бреговете на една от най-важните реки в историята на човешката цивилизация – Тигър. Халиф Ал-Мансур започнал да изготвя планове за проектирането и строителството на град, който ще се превърне в цивилизационен център със световно значение – град Багдад.

Мансур искал Багдад да бъде идеалният град и съответно столица на Ислямската империя

За тази цел той ангажирал хиляди архитекти, инженери, геодезисти, дърводелци, ковачи и стотици хиляди работници от цялата империя на Абасидите. Той се консултирал и с астролози, които да му гарантират, че звездите предначертават положителен изход на това огромно архитектурно приключение. Според съветите им, с които Халиф Ал-Мансур се съгласил, символичната първа копка е трябвало да се състои на 30 юли 762 година.

Оригиналният град е проектиран така, че да да бъде под формата на кръг с диаметър от 2 км.

Кръгът бил знак за почит на халифа към геометричните учения на Евклид, които той изучавал, и на които се възхищавал. В центъра на града се намирали двете най-значими, важни и ключови за града сгради – символите на живота след смъртта и на живота на земята: Голямата джамия и резиденцията на халифа. Около двореца и джамията имало еспланада (открито обществено пространство, което често е разположено близо до река или бряг, или с изглед към тях или към друг пейзаж. Крайбрежната алея служи като място за отдих и туризъм, и има за цел да даде възможност на посетителите да се разходят по площадката, осигурявайки удобен маршрут по ландшафта) и сгради край брега, в които само на халифа било разрешено да язди кон.

На ръба на това огромно заграждение били дворците на децата на халифа, домовете, в които живеел кралският персонал и слугите, кухните на халифа, казармите, в които били настанени охранителите на двореца, конна база и други държавни служби. Тази централна зона е била защитена от стабилна вътрешна стена.

Жилищните и търговските сгради били концентрирани в пръстен между външната стена на града и втората укрепена кръгла стена. Външната стена на периметъра била 30 метра висока и 44 метра дебела в основата. Освен нейната изключителна стабилност тя била допълнително подсилена с бойници и бастиони. За да бъде картинката пълна по отношение на класическите ни представи за Средновековен замък всичко описано било заобиколено от дълбок ров.

Градът е разделен на четири четвърти от две перпендикулярно пресичащи се улици, които се простирали от край до край на външната периметрова стена. Всеки от четирите периметъра завършвал с порта. Всяка от четирите порти била насочена към друг град и съответно била кръстена на града, към която водела – Басра, Куфа, Хурасан и Дамаск. Портите се отваряли към улица, която вървяла около външния обитаем пръстен на града.

За съжаление нищо от този велик град не е оцеляло до днес

Последните следи от кръглия град на халиф Ал-Мансур били разрушени в началото на 1870-те години, когато Мидхат паша станал османски управител на Багдад. Очевидно Мидхат паша нямал голям интерес към запазването на историята, но и големите реформи, които той имплементирал в Багдад и Ирак като цяло, трансформирали лицето не само на този град, но и на много други в страната. Той построил безброй училища и образователни институти, каквито нямало достатъчно в Багдад, както и болници, зърнохранилища, обществени паркове, водоснабдителна система, пътища и мостове. Той въвел в действие и земеделски реформи и данъчни закони, с които да насърчи номадските племена да се установят и да започнат да се занимават активно със земеделие. Трите години, които Мидхат паша прекарва като управител на града, са най-важните години в съвременната история на Багдад.

В модерността градът на няколко пъти понася тежки щети върху своята инфраструктура, за последен път през Иракската война от 2003 – 2011 година. През 2012 година Багдад е сочен като едно от най-неблагоприятните за живот места в света и като най-лошият по качество на живот сред 221 големи града. За съжаление, тежките конфликти през последните 10 десетилетия белязаха тежко този иначе изключителен град.