Palatka.bg

Лондон – мрачен и дъждовен, но и красив и магнетичен

Петък, шест сутринта. Градусите в Бирмингам са близо до нулата. С приятелите ми чакаме автобуса,който ще ни отведе в Лондон. Недоспала съм, но твърдо решена да не пропускам нито секунда от пътуването си в маловажни неща като сън.

Слънцето вече е високо в небето, въпреки че облаците му пречат да се покаже изцяло, когато пристигаме в столицата. Не знам накъде вървим, но неусетно се срещам за първи път с река Темза. Сивите ѝ води лениво ме наблюдават, докато я заобикалям и се отправям към Лондонския мост.

Римляните са тези, които създават първата версия на Лондонския мост (London Bridge). Най-вероятно е бил разрушен от кралицата на келтското племе ицени Боудика , която въстава срещу Римската империя. След това мостът се възражда, когато започва изграждането на Лондон. През вековете е бил реконструиран от Уилям I  Завоевателя и от Хенри II. По времето на Тюдорите е имало 200  сгради, построени върху него. Новият дизайн на London Bridgeе дело на шотландския инженер Джон Рение.

До момента,  в който оставям стъпките си да разказват  моята история на моста, той е претърпял доста промени и след като си тръгвам, се надявам  да е променен още мъничко след мен.

Отправяме се към Биг Бен

По-неизвестното име на Биг Бен е „Кулата на Св. Стефан“ и е часовниковата кула на Уестминстърския дворец, където  е седалището на двете камари на Парламента – на лордовете и на общините. Самият Биг Бен е построен през деветнадесети век, а часовникът по онова време е бил най-големият в света. В основата на всеки от  четирите ѝ циферблата е изписан  латинският надпис „Dominesalvamfac Reginamnostram Victoriam Primam“, което в превод означава „Господи, пази нашата кралица ВикторияI“.  От 2012 насам е прекръстен на „Кулата на Елизабет“ в чест на 60-годишния юбилей от управлението на Елизабет II.

На пет минути разстояние е  „Окото на Лондон“. Заставам на опашката и чакам реда си. Най-накрая се качвам и се наслаждавам на гледката от птичи поглед. Погледът ми не престава да се връща към Биг Бен, който ме привлича със своя аристократизъм.

Самите малки очи на голямото Око ми приличат на капсули. Докато колелото се върти се питам какво знам за него. Несъмнено е туристическа атракция – една от иконите на столицата.Не знаех обаче, че всяка  от 32-те капсули представя по един от кварталите на Лондон – номерирани oт  1 до 12 и от 14 до 33.Явно англичаните не си падат по числото 13.Следващата ни спирка е Бъкингамския дворец.

Той  е построен на мястото на градина от черници, които самият крал Джеймс I е засадил, защото е искал да отглежда копринени буби

За съжаление, е избрал грешните черници и желанието му не било изпълнено. (Но и без това отглеждането на копринени буби е трудоемка работа.)

Oпитвам се да попия всичко, което видя или до което се докосна. Все пак се намирам до двореца, чийто първи обитател е била кралица Виктория. За пореден път си мисля, че цялото ми преживяване е нереално. Има нещо в този град. Може би е заради тежестта от историята, която носи на рамене си, може би е от книгите, които съм чела, но и самият Лондон ми се струва нереален.

Отправяме се с бодра крачка към музея на Мадам Тюсо или с други думи – любимото ми място в Лондон.

Музеят на восъчните фигури, създаден от скулптура Мари Тюсо, ме спечели веднага. ( Нищо, че трябваше да чакаме 40 минути на грешна опашка, за да влезем вътре). Той е комплекс от зали, в които се срещам с восъчните версии на холивудски актьори, писатели, учени, анимационни герои, музиканти и кралското семейство.

След обиколката на всички зали идва ред на разходка с влакче, с което пътувам във времето

Един плътен глас започва да разказва историята на Англия докато влакчето обикаля и ни разкриват сцени от различни епохи. Фигурите са стряскащо истински, дишащи и красиви. Най- смущаващият момент от обиколката са чумавите времена, където мирише на разваляща се плът и пушек.

Приключението ми тук свършва, а еднодневното ми пътешествие продължава с посещение на улицата Abbey Road.Всъщност, това е и името на най-продавания албум на The Beatles. Пресичаме няколко пъти улицата, за да си направим нужното количество снимки като истински туристи.  Така приключва обиколката ни из столицата на Великобритания.

Един ден в Лондон не е достатъчен, за да го опозная, но ми трябваше по-малко, за да се влюбя. Все пак това е същият град, по който е стъпвал Оскар Уайлд, където Шекспир е писал  сонетите си, където дори след толкова векове усещам духа на старовремието.