Palatka.bg

Долината Кингуа – единствената гора на Гренландия

Въпреки изключително подвеждащото си име Гренландия (Зелена земя) всъщност е доста бяла и синя, заради всички глетчери, които покриват най-големия остров в света като глазура върху торта. Островът все пак не е изцяло скован от лед и близо до южния край все още може да бъде открито известно количество зеленина.

На юг от езерото  Тасеруг  и на изток от фиорда Тасиусак ориентирана в посока север-юг е долина с дължина около 15 километра, която е дом на единствената естествена гора в Гренландия

Долината Кингуа е защитена от двете страни с високи планини, които се извисяват на повече от 1500 метра. В продължение на хиляди години те са предпазвали долината от студените ветрове, които биха нахлули от вътрешността на острова. Океанът пък от своя страна се намира само на 50-ина километра. Това създава топъл и благоприятен климат за дървета като косматата бреза и сивата върба. Защитата на силните ветрове е позволила на дърветата да се достигнат пълния си потенциал по отношение на височината. Някои от дърветата достига до 6-9 метра височина. В долината Кингуа успешно се развиват над триста вида растения.

Във вече много далечни времена Гренландия е имала много по-топъл климат, а дърветата и растенията били много по-разпространени, отколкото са днес. Учените са пробивали дупки в ледниковия участък на Гренландия с дебелина от два километра, където са откривали не само останки от множество растения, но и следи от паяци, насекоми, пеперуди и други животни, което според учените предполага, че някои региони в южна Гренландия са били истински рай преди около петстотин хиляди години.

Благодарение на мекия си климат, областта около долината Кингуа е била първият регион на острова, на който са се заселили норвежките през 10 век. Според някои историци именно в този район се е намиралo Brattehlíð – първото селище в Гренландия основано от Ерик Торвалдсон.

Qinngua valley in Tasermiut fjord, Nanortalik

Според Сага за Ерик Червения през трите години на изгнанието си той изследва крайбрежието на Гренландия, след което се завръща в Исландия

През 985 г. отново заминава с голям брой колонисти и създава две колонии на западния бряг. Селището процъфтява и достига 3000 жители, главно нови заселници от Исландия. Една от тези пристигащи групи донася през 1002 г. епидемия, довела до смъртта на много видни жители, включително Ерик, починал през зимата на 1003 г.

Доколкото е известно, Ерик има 4 деца: дъщеря Фрейдис и трима сина – изследователя Лейф Ериксон, Торвалд Ериксон и Торстейн Ериксон. За разлика от своя син Лейф, Ерик Червения остава езичник до края на живота си.).

Именно Торвалдсон нарича острова „Гренландия“ като целите му са чисто, д аги наречем с модерен език, маркетингови – мореплавателят вярвал, че идеята за далечна зелена земя би насърчило други норвежци да го последват. Друго подобно измамно име е „Исландия“. Исландските викингски заселници смятали, че едно звучащо мрачно, студено и мразовито име ще откаже други заселници, които биха искали да се заселят в нови земи. Викингите искали да запазят цялата Исландия само за себе си. Повече от хитър ход.

Greenland beauty

Легендарното селище Brattahlíð оцеляло в продължение на около 500 години

Норвежките заселници допринесли и за разрушаването на околната среда на Гренландия, като оголили острова от естествени гори, с които части от него били покрити, но впоследствие използвани от преселниците за изграждане на жилища и кораби. Прекомерната паша и премахването на торф предизвикали бърза ерозия.

Днес Гренландия може да се „похвали“ с едно от най-малките биоразнообразия в света. В Гренландия живеят само около 700 вида насекоми, спрямо един милион, които могат да бъдат открити в останалата част на света. Въпреки че морето около Гренландия е богато на морски живот, сухоземните бозайници са ограничени само до шепа гъвкави видове като полярната мечка, северните елени, арктическата лисица, арктическият заек, арктическият вълк и мускусовия вол. На острова няма местни или свободно живеещи влечуги или земноводни. Растителното разнообразие е дори още по-малко – само около 500 вида. Единствената флора, на която островът е богат, са лишеи, гъби, мъхове и водорасли, с по няколко стотици видове.