Palatka.bg

Сергей Крикалев: Космонавтът, който замина в космоса като гражданин на СССР, но се завърна като руснак

Късно през пролетта на 1991 г. съветските космонавти Сергей Крикалев и Анатоли Арцебарски, заедно с първия британски астронавт Хелън Шърман, се изстрелват в космоса към Съветската космическа станция Мир. Мисията на Сергей Крикалев и Анатоли е да помогнат на вече уморения екипаж на космическата станция, а Хелън Шарман е била на борда като част от британската програма Juno за провеждане на експерименти, свързани с живота в космоса. Хелън Шърман се връща на земята заедно с екипажа на предишната мисия осем дни по-късно, оставяйки Крикалев и Арцебарски да обикалят около земята, като извършват нужните ремонти на космическа станция. Пет месеца по-късно Анатоли Арцебарски също се прибира вкъщи, но Крикалев нямал нищо против да остане още известно време в космоса – той все пак бил обучен за дългосрочни полети и мисии. Две години по-рано Крикалев бил прекарал 152 дни на борда на космическата станция Мир.

Тогава Сергей Крикалев нямал представа, че настоящата  мисия ще бъде най-дългата в цялата му кариера

Докато Сергей Крикалев се занимавал с провеждане на космически разходки и ремонтирането на космическата станция на височина от около 300 километра в небето, на земята, Съветският съюз преживяваше невероятни политически сътресения. През август 1991 г. неуспешният преврат срещу президента Михаил Горбачов разтърси Съветския съюз – събития от действия, които в крайна сметка доведоха до разпадането на Съюза. През следващите няколко месеца различните съветски републики започнат да се отделят от Съюза. До 26 декември 1991 г. всичко е приключило. Михаил Горбачов се оттегля като президент на Съветския съюз, за да направи път за нов президент на нова страна – Русия.

Съветският съюз вече бил в историята

Разпадането на Съветския съюз поставило под въпрос бъдещето на космическата програма. Космодромът Байконур, от който руснаците изстрелвали ракетите си, сега вече бил в територията на независим Казахстан, който започнал да изисква огромни такси за използването на съоръжението от Москва. Такси, които Русия не можело да си позволява, тъй като руската икономика се сринала. Страната се опитвала да набира средства, като продавала пътувания към космическата станция на западните правителства – Австрия плаща 7 милиона долара за „Союз“, а японската телевизия плаща 12 милиона долара, за да изпрати един от репортерите си на космическия кораб. В крайна сметка Москва постига сделка с Казахстан и се съгласява да изпрати първия казахстански космонавт в Космоса в замяна на разрешение за изстрелване на ракети от космодрома Байконур. Но новите астронавти – казахстанците и австрийците, не били достатъчно високо квалифицирани да заменят Крикалев. Крикалев неохотно се съгласил да остане в космическата станция,независимо изключително дългата и уморителна мисия.

Руските вестници били изпълнени със съчувствие към Сергей Крикалев

„Човешката раса е изпратила сина си към звездите, за да изпълни конкретен набор от задачи“, съобщава Комсомолската правда. „…Но той едва беше напуснал Земята, когато страната моментално изгуби интерес към тези задачи, поради политическите и напълно обясними причини. Русия започна да забравя за космонавта си. Дори не го върна в определеното време, отново по напълно политически причини.“

Крикалев поддържал връзка със съпругата си Елена (която работела в Федералната космическа агенция на Русия), разговаряйки с нея по радиото веднъж седмично. Политическият хаос у Русия довежда до драстично понижаване на стойността на рублата, което пък от своя страна води до рязко покачване на цените. Месечната заплата на Крикалев от 500 рубли била достатъчна единствено за физическото оцеляване на семейството му. Космическата агенция също изпитвала огромно затруднения при доставките на заседналия в космоса космонавт. В един момент руснаците дори смятали да продадат Съветската космическа станция Мир, но НАСА не проявявала особено голям интерес.

В крайна сметка, на 25 март 1992 г., след като прекарал 311 дни в орбита, Крикалев се върнал на земята и към нацията, която била много по-различна от онова, което била, когато той бил изпратен в космоса

Някогашната комунистическата свръхсила била вече разделена на 15 държави. Политическите лица вече били други. Дори родният му град Ленинград вече се бил завърнал към едно друго, не по-малко известно име – Санкт Петербург.

Крикалев се завръща в космоса по-малко от две години по-късно – този път на борда на американската космическа совалка Discovery. За първи път руски космонавт летял заедно с американски колеги, и то на американски космически кораб.

Крикалев се оттегля от участието в космически полети през 2007 г., след като е прекарал повече от 800 дни в орбита, което го поставя в списъка с най-голям брой дни, прекарани в космоса. Непланираният му престой от 311 дни по време на разпадането на Съветския съюз е шестият най-дълъг космически полет в историята на космическите пътувания.