Palatka.bg

Берат в Албания – „Градът на хилядите прозорци“

Град Берат в централно-южната част на Албания е известен със своята историческа архитектура и живописна красота. Красота, която е призната и далеч извън границите на балканската държава, тъй като Берат е удостоен с честта да бъде обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО, Берат е един от най-важните албански градове по време на Османската епоха и основен занаятчийски център, специализиран в дърворезбата. Днес, благодарение на усилията на албанското общество Берат е един от най-добре запазените османски градове на Балканите.

Това, което прави Берат толкова специален, интерес и специфичен, са неговите традиционни балкански къщи, които се изкачват по склона на хълма, на който се намира замъка Берат от 13-ти век

Тези къщи, които са построени към края на 18-ти и 19-ти век, обикновено са на два етажа, като приземният етаж е построен от камък, а високият етаж е боядисан в бяло. Покривите са покрити с червени керамични керемиди, подобни на тези, които използваме в България. Те имат големи дървени прозорци, а поради стръмността на хълма и начина, по който се построени къщите изглежда сякаш те са подредени една върху друга. Тази гледка от района на Горица, на левия бряг на река Осъм, която тече през града, е спечелила на града прозвището „град на хилядите прозорци“.

Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия

Градът се намира до планината Томор, където Пресиян, син на цар Иван Владислав, се съпротивлява срещу инвазията на византийците до 1019 г. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка – Велица, Белица, Белград – българските имена на днешния град-музей Берат.

При цар Иван Асен българският суверенитет е възстановен и градът отново е част от България. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското Сицилианско кралство. През 1281 г., след битката при Берат, е завладян от Византия, след 1345 г. градът за кратко е включен в т.нар. Душаново царство. През 1432 – 1444 г. е столица на княжеството Арианита, през 1444 – 1479 става столица на княжеството Музакия. Превзет от османците за пръв път в 1431 г., в 1450 г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чувства напълно сигурна.