Palatka.bg

Семипалатински ядрен полигон – основният ядрен полигон на Съветския съюз

Ядрената програма на Съветския съюз започва почти моментално след края на Втората световна война. За страната е от огромно значение максимално бързо да се изравни със Съединените американски щати по отношения на ядрения потенциал. Съветският съюз е бил наясно, че без ядрено оръжие страната няма как да се превърне в онази световна суперсила, в която Сталин и други водещи комунистически лидери имат желание да я превърнат. За тях Съветският съюз трябва да отговоря на всяко едно американско предизвикателство, а ядреното оръжие е едно от най-сериозните подобни предизвикателства. Тестовете в Съветския съюз били провеждани в много отдалечени райони, като например руския архипелаг Нова Земля, Урал и степите на Североизточен Казахстан. За съжаление обаче, не всички от тези обекти са били напълно лишени от човешко население. Семипалатински ядрен полигон е доказателство за това.

Един от главните обекти, избрани за тестване, бил тестовата площадка Семипалатинск, заемаща огромните 18 000 квадратни километра, известна още като „Полигонът“, който бил разположена на юг от долината на река Иртиш в Казахстан. Само на 150 км източно от мястото на опита се намира град Семипалатинск (по-късно преименуван на Семей) с население от над 100 000 души. Стотици хиляди души са живели в радиус от 80 км в множество разпръснати села.

Жаждата за ядрени оръжия по време на Студената война е толкова голям, че правителството на Съветския съюз отхвърля всички здравни притеснения на местните хора, както и щетите върху околната среда

Не бихме могли да не отбележим и, че има теория според, която също така съществува възможност правителството нарочно да направило експеримента в района, в който живеят много хора, за да бъдат изучени ефектите на радиацията.

От 1949 до 1989 г. Съветският съюз провежда 456 ядрени изпитания в Семипалатинск. Експериментите били проведени на повърхността, под земята и във въздуха, като 116 от тях били атмосферни тестове. Случайни злополуки довели до разпръскване на радиоактивни материали и изтичане на радиоактивни газове в околната среда.

Понякога жителите на близките села са били предупредени, когато е планирана експлозия. Те били посъветвани да останат навън по време на взрива, тъй като имало възможност ударната вълна да срине къщите им. Много жители, които по това време са били деца, разказват прозорци, които биват взривявани и деца, които получавали гърчове по време на тестовете.

Случаите на рак, импотентност, левкемия и вродени дефекти рязко скочили в рамките на няколко години

Имало немалко бебета, които били родени с тежки неврологични заболявания и големи костни деформации, а някои били дори без крайници. Директорът на Онкологичната болница в Семипалатинск изчислява, че най-малко 60 000 души в региона са починали от ракови заболявания. За съжаление, със сигурност бихме могли да бъдем уверени, че тези тежки и смъртоносни заболявания са до голяма степен обвързани със слабо контролираните ядрени опити на Съветския съюз.

В продължение на десетилетия правителството пазело ядрените тестове в тайна. Дори американското разузнаване било убедено, че руснаците правят опити с всякакъв вид оръжия, но не и ядрени такива, и че всъщност съветите са построили огромна станция с лъчево оръжие на полигона. Едва в средата на 80-те години, когато на власт се качил Михаил Горбачов казахски активисти започнали да задават въпроси за истинската същност на тестовете и дали началото на кампания за закриване на полигона.

Сградите, бункерите, тунелите и всякаква друга инфраструктура все още се намират в Семипалатински ядрен полигон. Най-видими са редовете от бетонни кули, които са стояли на различни разстояния от епицентъра на ядрения взрив, където са и разположени различни измервателни уреди. Някои от кулите са изключително напукани. Други имат мехури, евентуално развити, когато топлината, породена от взрива разтопила бетона. Радиационното ниво в района на Семипалатински ядрен полигон днес е вече далеч по-ниско ниско, отколкото през 50-те, 60-те и 70-те години, но все още има много райони с повишено остатъчно лъчение, които са и ще останат за много време напред неподходящи за живеене.

През 2001 г. в гр. Семипалатинск е открит мемориал на жертвите на Семипалатински ядрен полигон, наречен „По-силен от смъртта“

След разпадането на СССР полигонът е занемарен, а ядреният материал е изоставен в планински тунели и отверстия неохраняван, представлявайки потенциална плячка за терористи. Този риск е сред най-големите ядрени заплахи след разпадането на СССР. Едва през 1996 г. тайната съвместна операция на Казахстан, Русия и САЩ се заема да решава този проблем, като залива отверстията и тунелите с бетон. Проектът е на стойност 150 милиона долара.