Palatka.bg

Приказката за Джайпур – розовият град в Индия

Как ли би изглеждал дворецът от приказките за екзотичните принцеси на Изтока? Вероятно като Хава Махал – Дворецът на ветровете, с 953 прозореца на своята фасада във вид на фина дантела, толкова съвършена и изящна, че да може принцесата и нейните слуги необезпокоявано да наблюдават случващото се в най-отдалечените улици на града Джайпур, познат като Розовия град на щата Раджастан, Индия.

Хава Махал, което от хинди се превежда като „Двореца на ветровете“, е бил издигнат през 1799 година в чест на владетеля Махараджа Савай Пратап Сингх

Предназначението на двореца бил да бъде разкошен дом за жените на кралския двор в огромния Градски дворец в центъра на Джайпур. Хава Махал е високо извисяващо се здание, построено без познатите традиционни основи. Пететажният архитектурен шедьовър успява да остане стабилен до днес благодарение на сложните си чупки, което е типичен похват в строителството на Ражпут и Мугал архитектурата в Индия.

Наподобяващ огромна корона, дворецът бил замислен и като изображение на величието на бог Кришна и неговата корона. Големият вътрешен двор и разклоненията на двореца позволявали на жените да прекарват времето си в забавления и отдих, с което да се компенсира всякаква нужда от досег до външния свят. На никого от обикновените хора навън не било позволено да зърне какво се случва зад стените на Хава Махал. Големият брой прозорци били идеалното решение за безброй своеобразни дамски наблюдателници и в същото време в горещите летни дни вятърът безпрепятствено можел да охлажда залите от червен и розов камък.

Знаменитият розов цвят, присъщ на фасадата на двореца не е случаен, а дори може да бъде наречен аристократичен

През 1876 година самият Рам Сингх II, великият владетел на Джайпур, се заел с грандиозен план да разкраси фасадите на целия град, с което да впечатли принца на Уелс (принц Алберт) по време на посещението му в Индия. Със своето безмерно богатство и сила, Махаражът на Джайпур бил единственият човек в Индия, който можел да постигне укрепване на индийско-британските отношения по този необичаен начин. Построяването на лъскава бална зала с красиви градини и музей, носещи името на британския принц били част от щедрия подарък от страната на индийския владетел. Той искал непременно да намери начин да разнообрази скучния градски пейзаж от мръснобели и жълтеникави сгради.

И най-голямото преобразяване се разкривало с влизането в Джайпур точно в деня на височайшата визита – целият град като по чудо бил пребоядисан в розов цвят. В индийската култура той е свързан с гостоприемственост и доброжелатеност. Като основа на боята била използвана негасена вар, с което се постигнало изключителна издръжливост срещу сухия климат в тази част на страната. Със закон от 1877 година Рам Сингх II забранил използването на какъвто и да е розов цвят за сградите, различен от „джайпурско розово“. Днес Розовият град на Индия е едно от най-посещаваните места заради магическите червени и бели дворцови здания перли на архитектурното строителство и пищност на Индия.

Автор Мария Николова