Palatka.bg

Любопитната историята на минарето Хасан в Мароко

В края на 12-ти век султан Якуб ал-Мансур, третият халиф от династията Алмохад ( мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век), управлявал Западна Африка и Иберия, наредил да бъде изградена огромна и масивна джамия и минаре, наречено Кулата Хасан в Рабат, столицата на Мароко. Якуб ал-Мансур вече е построил емблематичните джамии Кутубия (Най-голямата джамия в Маракеш и сред най-внушителните в Мароко и Магреба. Името „Кутубия“ („Книжна“, „Книжарска“) произлиза от арабското al-Koutoubiyyin (книжари), тъй като наоколо имало много продавачи на ръкописи.) и Ел Мансурия в Маракеш и касабата в Удаяс. По време на неговото управление империята процъфтявала в търговията, архитектурата, философията и науките. Неговите изключително успешни военни кампании срещу християните довели до първото постоянно настаняване на арабите в района на Мароко.

Последният проект на Якуб ал-Мансур бил и най-амбициозният в целия му живот

Кулата Хасан трябвало да бъде най-високото минаре в света, а съседната на него джамия се очаквало да бъде най-голямата. Този грандиозен проект трябвало да бъде центърът на новата му столица и символичен подарък по случай победата на султана над испанските християни при Аларкос. За съжаление на владетеля, Якуб ал-Мансур умрял през 1199 г., а по отношение на строителството ситуацията била на прага на провал. Само 4 години след началото на мащабния строеж той трябвало да бъде замразен.

Днес недовършеното минаре, огромният мраморен под, оцелелите стени и около 200 колони служат за доказателство за огромните размери, които джамията би достигнало, ако беше завършена. В такъв случай тя би могла да побере до 20 000 поклонници наведнъж, което било изключително несъразмерно спрямо размера на града. Едва в днешно време Рабат нараства по размер и население до степен, в която се превръща в един от най-важните градове в страната. В онези времена той все още е бил едно малко село.

Минарето Хасан е високо 44 метра, около половината от предвидената височина, която била около 80 метра

От вътрешната страна кулата се издига по рампи вместо стълби, които позволявали на животните да носят тежки камъни и строителни материали, които били необходими за изграждането на по-високата част на кулата. Рампите също така позволявали на мюезина да язди кон до върха на кулата, за да призове жители на молитва.

От 2012-а година насам Минарето Хасан е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.