Palatka.bg

Шойна – руското село, живо погълнато от пясъчни дюни

Най-северната пустиня на планетата. Това е тя – Шойна, но няма да я намерите на нито една карта. Руското рибарско селище на полуостров Канин се крие някъде на брега на Бяло море. Въпреки северното си местоположение, местността е позната като пустиня и за жителите там минусовите температури не са единствената трудност на ежедневието. Представете си освен сковаващия студ, всеки ден огромно количество пясък да ви погребва, докато просто готвите и почивате в дома си. Пясъкът е навсякъде, докъдето може да стигне човешкият поглед. И само за една нощ обликът на селото се променя, като къщите изчезват и се появяват под пясъчните дюни, свижещи се под силния вятър.

Рибарското селце датира от 30-те години на миналия век

Изобилието от морски улов помогнало на Шойна да процъфти и организира живота на местното население. Само до края а 50-те, то вече достигнало до 1500 души, а числеността на рибарския флот била повече от 70 плавателни съда. Процъфтяването на селцето му донесла слава на „втория Мурманск“. Но прекалено агресивният улов имал и отрицателни страни – рязкото намаляване на рибата в морето и икономическият застой в местността довели до напускането на жителите. А това било само началото на промяната, защото настъпили и странни изменения в природата на Шойна. Прекомерният риболов не само унищожил урожая от обитатели в морето, но загинала и растителността по цялата крайморска ивица. И ето, че вятърът започнал да засипва къщите с тонове пясък.

През 2010 година числеността на селото наброявала малко под 400 души, разполагащи с един фелдшерски кабинет, средно общообразователно училище, детска градина, културен дом и една електростанция и два малки хранителни магазина.

А, да, и един булдозер за изриване на пясък

Единствената връзка на Шойна със света се осъществява веднъж в седмица чрез авиолиния с град Архангелск и Нарян-Мар, а всички стоки се доставят единствено по морски път. Непрестанните наноси от пясъчни преспи, които засипват селцето не позволяват построяването на каквато и да е автомобилна или железопътна връзка със света.

Още по-впечатляваща е философията на жителите. Докато половината от селото се намира в епицентъра на безкрайната и бавна пясъчна буря, която не може да бъде контролирана, те нямат намерение да напускат, а някои дори не си и представят, че съществува друг живот освен този в Шойна.  Слънчевите лъчи, проникващи през горните процепи на стъклата на прозорците, до където обикновено достига пясъкът, вероятно биха изплашили неподготвените посетители на селцето. Жители винаги напомнят, че през нощта вратите не бива да се затварят, защото на сутринта няма да е възможно да се отворят заради натрупалия се за броени часове до самия покрив пясък.

Птиците привличат всяка година много орнитолози при изучаването на живота на пернатите видове в Шойна. Всички те няма да бъдат посрещнати от хотел, тъй като такъв не съществува. Но свободните бунгала и топло гостоприемство са достатъчни, за да стоплят всеки, дръзнал да провери какво е да се озовеш с чаша сутрешен черен чай под дюни от тонове пясък.

 

Автор Мария Николова

Снимки