Екзотичните далечни места на Югоизточна Азия крият безброй тайни и заплетени загадки. В един от планинските райони на Лаос откриха странни предмети, които в продължение на хиляди години са лежали по поляните, без да бъдат забелязани от никого. Около 100 огромни масивни каменни делви се намират в гората на 15 различни места, а за учените предстои да разберат докрай тайните на находките.
Една от основните версии до този момент застъпва идеята, че този вид делви са използвани от жителите на района. Вероятно това се е случило доста векове назад при погребални обреди
Участниците в експедицията, измежду които е Николас Скопал, смятат, че именно поради недостъпността на местата, където са намерени делвите, информацията за делвите е прекалено оскъдна. Той подчертава, че обикновено такива горски райони са познати на ловците на тигри, но предстои да се узнае повече за неизвестната за всички нас култура и за това как са били погребвани мъртвите във въпросните гигантски урни.
Археологът Дугалд О‘Рейли, също член на екипа, добавя, че никой не знае със сигурност защо масивните каменни съдове са поставени на глухи места без досег до цивилизацията. Това е и причината учените да не са имали представа за съществуването на древни култури в тази част на Лаос.
До този момент експедицията на Австралийския национален университет е успяла да откопае 137 каменни делви, а също така и големи дискове, изрязани от камък, които са били разположени в кръг и в определен ред. Размерът им подсказва, че вероятно са служели като капаци на гигантските урни. Декоративната резба, която се забелязва отгоре, се среща относително рядко, подчертават специалистите, но големият въпрос е защо на едни се изобразяват животински, а други капаци – геометрични фигури.
Освен на делвите, екипът от австралийския университет се натъкнал и на доста артефакти от желязната ера, включително и керамика, стъкло и железни оръдия на труда
Повечето от инструментите очевидно служели за шиене и обработка на кожа. Най-голямото предизвикателство за учените остава въпросът каква е била функцията на малките керамични делви, намерени в близост до всяка от големите изсечени от камък делви. Археолозите считат, че делвите са част от погребалния ритуал, защото досега не малко пъти са се сблъсквали с подобен начин на погребване в Индия, Индонезия и други места на Азия. Предполага се, че в древността е съществувала някаква връзка между всички тези региони. Хората практикували подобен метод на погребение не по-късно от 900 година до нашата ера. Оказва се, че традицията е доста устойчива във времето, тъй като досега са открити гробове от този тип, датиращи от XVII век. Телата на мъртвите били поставяни в глинени или каменни делви така, че да има място за предмети от бита, нужни в задгробния им живот.
Някои учени допускат, че погребването в делви представлява втори етап от сбогуването с покойниците
Сред много азиатски народи и до днес е разпространено вярването, че преходът на човека от живота към смъртта трябва да става плавно. Ето защо продължителното задържане на трупа в дома включва и наблюдение на постепенното му разлагане. Може би преди стотици години полагането на останките на покойника в делвата се случвало едва, след като той се превръщал в скелет или мумия
Автор Мария Николова
